Бърнинг пиплз

Без милост

Животното гледа през мен и си мисли как да ме заобиколи. А аз го гледам право в благите очи и леко клатя ръка, тая дето ми е свободна в момента. Прибирам я в юмрук и му го показвам:

- Виждаш ли? Виждаш ли какво те чака?

То примлясква и продължава да гледа. Пристъпя една крачка напред – нестабилно, но уверено. Опитвам се да го запаля с поглед. Междувременно мервам как на балкона се показва майка ми, понечва да ме извика, но вижда каква е ситуацията и се прибира. След малко пак се показва, този път с маркуч в ръка. Полива и двама ни с тонове вряла вода, от която ми се обелва кожата на три места и дъвката ми се пресича в устата, но при все това не отстъпвам позиция. Животното също затвърждава намеренията си – прави още една крачка. Вече сме на метър едно от друго, душим се и си пръхтим в лицата. Майка ми разочарована се прибира.

- Още една крачка и край с тебе! – му просъсквам. То се отръсква и навсякъде се разлитат косми, слюнки и парчета изгоряла козина. “Прилага тактиката на отвратителността”, помисли си Щирлиц и ми сподели. Няма да се дам. За тези рози се е грижил дядо ми, после чичо ми и баща ми, а напоследък ние с брат ми ги поехме. Тук съм от сутринта и бога ми, няма да позволя на това отвратително животно да се качи на тротоара и да си откъсне една. Просто няма шанс, никакъв.