Снощи духът на едно момиче, което изоставих преди години без конкретна причина се завърна от забвението, за да ми поиска сметка. Клета и безпомощна приживе, тя дойде разярена, като жадуващ за отмъщение жесток, неумолим и зъл войн.
Треперех от страх вкъщи. Затворих всички прозорци и запалих всички лампи, но беше неизбежно – рано или късно тя щеше да ме намери. Знаех, че върлува навън сред виелиците, виждах как мете снега от покривите на къщите с воалите си и наднича през прозорците. Внезапно лампите угаснаха, а прозорците се отвориха с трясък. Вледених се от ужас.
Тя стоеше срещу мен и ме гледаше със сивите си ледени очи. Хвърлих се на земята и започнах да крещя и да се моля. Усетих студените й ръце да пролазват по тялото ми и чух далечен призрачен плач. „Защо ме изостави? Кажи ми. Защо?“. Прииска ми се този момент да продължи вечно.
