Танцувах с цялото си сърце. Въртях се в кръг, правех движения с ръце, подскачах, прикляках, падах назад, хвърлях се на колене, крещях. За първи път се чувствах щастлив. Тогава не знаех, че на другата сутрин ще съм загубил всичко, което имах.
Пеех заедно с гласа на Пророка за ръце, които се издигат нагоре, за магии, отблъскващи вълците, за обещанията на влюбените и за всичко, на което ни учеше.
А на другата сутрин вече нямах любов, близки и приятели – бях свободен.
на 31 юли 2009, 1:28pm
ми струвало си е аеробиката. вечна слава на мануш!