Понякога си мисля, че познавам по-малкия брат на Басо Помада. Понякога дори мисля, че може би аз съм по-малкия му брат. Например винаги съм искал да мога да рисувам, а и имах опити в еротичните скици, макар че определено телата бяхa непропорциoнални. И никой никога не ми е казвал че мога да рисувам. Освен веднъж.
Седяхме в една от многото градинки и пиехме кисело вино. Покрай нас преминаваха стотици минувачи – забързани бабички и младите им и хубави генетични двойнички. Аз пушех ужасно много, мисля че целта ми беше да изчезна в облака от дим и смрад от евтините ми цигари. Понякога кашлях и мислех че трябва да измисля нещо друго, по-драматично.
И тогава към нас се приближи хубава жена, някъде към трийсетте и ни попита за огънче. Имаше нещо неестествено в цялата работа, например това, че се случваше за пръв път някой да ме заговори, а на тази пейка в парка съм седял и пушил с години. Помня когато огромния дъб отсреща беше вишна и цъфтеше в бяло. Бях видял повече от едно поколение да прохожда и да се продънва в дън земя. Бях видял всичко онова което по принцип не е желателно да се вижда и някак е систематично избягвано в ежедневието.
- Имате стил – каза тя – видях ви как рисувате снощи.
Мълчаливо угасих фаса и запалих нова цигара.
- Не помня да съм рисувал снощи – казах. Не бех рисувал снощи или по скоро не бях рисувал откакто бях малък негодник.
- С какво се занимавате?
- С нищо. Убивам времето.
Неловка тишина. Знаех че би трябвало да кажа нещо. Би трябвало да… нарисувам нещо, поне да се подпиша на бял лист.
- Е тогава аз ще тръгвам. – Каза.
- Добре – знаех че бях пълен глупак, всичките тези цигари на тази пейка, цялата скука и поза е напълно безмислена.
Тя си тръгна.
- Почакай – казах аз докато я настигах задъхвайки се. – Аз не мога да рисувам. Никога не съм можел.
на 17 юли 2009, 9:42am
Опитах тази рецепта. Много вкусно се получава, особено на огън.