Точно в пет компютърът й бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
- Хей – опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи.
Извадих нокторезачката, която си бях купил от битака и започнах да си режа ноктите пред свенливите погледи на колегите.
- Какво, никога ли не си режете ноктите? – попитах.
- Никога – отвърнаха.
- И как тогава очаквате да ви забележи шефа, за какво мечтаете с жените си под завивките вечер, какво бъдеще очаква децата ви? – повиших тон.
На другия ден, точно в осем вратата на офиса се отвори и с полъха на улицата влезе тя обвита в ореол от увереност, без да поздрави никой. С бърз поглед обходих колегите, втренчени в ноктите си. След секунда се присъединих и аз.
на 18 авг 2009, 2:31pm
Това е оная готината рецепционистка, нали? Трябва да пишеш повече за нея, дуто.