Бррррррррррнинг пиплз

Ивана се показа на вратата и поздрави тихо. Служителят беше млад мъж с делови вид, малки мустачки и гъста, тъмна, добре вчесана коса. Носеше очила с жълти стъкла, хубава светла риза и скъп часовник. Покани я да седне и на свой ред се настани в удобния си черен кожен стол. Сложи формулярите пред себе си и веднага сбърчи вежди.

- Съжалявам, нямах по-подходяща снимка – каза Ивана тихо.
- Защо не сложихте обикновена, паспортна?

Ивана се усмихна срамежливо и се раздвижи на стола си.

- Там съм прекалено ококорена.
- Няма проблеми – каза служителят сухо.
- Поне се вижда, че съм весел човек, хах – се обади Ивана, но веднага съжали. Патица, помисли си тя, ядосана на себе си.

Сухарят се зае да разглежда листата. Почти веднага направи нова гримаса, присви очи и приближи лицето си сякаш искаше да прочете нещо, написано със светъл молив и много малки буквички между редовете.

- Като малка исках да стана психолог – обясни Ивана – Беше преди години. Отдавна не съм имала проблеми. Вече съм нов човек, хах!

Мъжът нищо не каза, само повдигна леко рамене и въздъхна тихо. Ивана следеше притеснено реакциите му – от този мухльо зависеше кариерата й в Агенцията. Погледът му отново зашари по документа. Не след дълго отново спря. Минаха няколко секунди.

- Онлайн шопинг?
- Да?
- Само това ли са интересите ви?

Ивана усети как гневът я завладява. Служителят я гледаше в очите. Лицето му не изразяваше никаква емоция.

- Не. Аз просто… Още ли трябва да напиша?
- Това е нещо, което вие сама трябва да прецените.
- Ами…
- Да?
- Хотели? Вибратори?
- Да?
- Различни цветове, размери??

В очите на служителя като че ли вече се четеше лека насмешка. Ивана стана и го хвана за вратовръзката.

- Наистина имам нужда от тази работа!

Мустаците на отговорника по човешки ресурси на Агенцията бавно се разшириха в широка приятелска усмивка.