Във Вторник „Паркинги и гаражи“ разкараха последния си басист. В Сряда му пратиха покана с препоръчано да върне ведомственото перце и всички активи на банката. В Четвъртък той звънна на вратата на Морбида, вокала, с пощенска кутия в ръка, съдържаща обратната разписка.
- Кво перце, бе копеле?
- Здрасти, влизай!
- Кво да влизам, с обувки съм! Кво е тва перце?
- Мммм, перцето, дето ти го дадохме.
- Какво сте ми дали бе, чико! Това перце го направих сам от парче плоча от Мастъра.
- Е да де, той си иска парчето.
- А може ли да му го…
- Добре, какво да ти кажа, сега? Иска си го, негова е плочата.
- Ама я даде.
- Е дал я е ама сега е на друг акъл.
- Е значи ще му намушкам перцето..
- Глей са, що просто не го върнеш?
- Принципно е, баси. Аз ако върна перцето какво ми остава? Не се разбрахме за новия албум, не съм могъл да свиря, глупости… Какво ми остава?
- А за какво ти е проклетото перце?
- Ми дрънкам си с него.
- Ама Мастъра си го иска.
- Ми кажи му да ми звънне.
Мастъра не звънна.
на 4 сеп 2009, 10:46pm
Познавам го тоя, басиста. Паяка му викаха, ако не се лъжа.