Огромни риби бавно плуваха над главата ми. Явно беше някакъв аквариум. Не знаех как бях попаднал тук. Но и не знам защо това не ме притесняваше. Ще се оправя някак – може би не ми се случва за първи път. Може би това е нормално и се случва и на хора, като тези надолу по коридора – млада двойка със дъщеричката си на две или три години. Детето явно се интересуваше повече от някакво винтче във стената, отколкото от фантастичната гледка над главата му – акули, морски костенурки преминаваха мудно, а далече отгоре лъчите на тропическото слънце се пречупваха в повръхността на водата.
Закрачих надолу по коридора – да, помнех кой съм, майор Федор, секретни служби. Как е възможно да забравя… Хмм… Имаше нещо притеснително, но фантастичната картина наоколо някак правеше всичко далечно и нереално. Инстинктивно потърсих портмонето си, извадих го и започнах да преглеждам набързо всички карти и документи който носех – всичко изглежда беше наред. Както и да е, какво пък, сигурно на всеки се случва. Огромни риби плуваха над главата ми. Изглежда беше някакъв аквариум.
