Вратата на гаража на Чешкото посолство не издържа на деветия напън. Двете кучета влязоха през тесния процеп и огледаха помещението бързо и внимателно. В един от ъглите, насред купчина празни кашони, лежеше техният събрат. Приближиха го.
- Добре са го подредили мръсниците!
- Да… Едва ли ще се оправи скоро.
- Изпуснахме го само за секунда.
- Понякога една секунда е…
- Тихо! Май идва в съзнание.
Кучето леко притръпна и опита да мигне. Двете мълчаха и го чакаха да каже нещо.
- …Dominus…
- Какво ли е това?
- Сигурно иска нещо да ни съобщи, нещо за тях, нещо важно.
- Да.
- …Animus…
- Горкият, едвам говори!
- …Luca Toni…
Личеше си, че сдава богу дух. С последни усилия изрече, това, което щяха да бъдат последните му думи:
- Simplex!
- Мисля, че го изгубихме.
- Отиде си кучият син…
- Бързо да се връщаме при другите! – каза едното и се запъти към вратата. Другото го последва, но преди да излезе се обърна и промълви тихо:
- Сайонара!
на 7 окт 2009, 9:38pm
http://www.4truth.net/site/c.hiKXLbPNLrF/b.2904223/k.9A02/New_Age_Glossary.htm
ето това е перфектната дефиниция на анимус ако се чудиш :)