На сутринта всичко беше по-различно. Първо капакът на леглото заяде и трябваше да излизам през аварийния изход. После ми звънна телефона, докато бях още по пижама и отговорих нелюбезно. А накрая усетих колко висок наем плащам всъщност, от две години вече. Имаше нужда от спешни мерки.
Обадих се на Доктора и го помолих да мине през нас по обяд, да поговорим. По начина по който ми потвърди, разбрах, че няма да дойде. Невъзмутимо се обадих на Роклите – две приятелки, които винаги се движат заедно и имат реноме на специалистки по извънредни ситуации – да създават и да решават. Те дойдоха веднага.
Сребърната рокля ме успокои да не се отчайвам – „То всичко си е било така, просто сега го забелязваш“. А Червената ме погали по косата и ми се усмихна еднозначително. Лека полека притесненията ми се разнесоха. Стана ми приятно. Скоро нещата изглеждаха различно, бях забравил за сутринта – Червената упоително ме галеше по устните и очите, а Сребърната ме поливаше с мляко. Отпуснах се и затворих съзнание.
На сутринта се събудих с някакво предусещане за мрак. Не можах да отворя леглото, а и през аварийния не можах да изляза, наложи се да изчегъртам дупка между две скари. Измъкнах се уморен и отслабнал, огледах се и видях, че са ми откраднали телефона. Мръсници!!!
на 5 ное 2009, 2:13pm
Чудесно е така, да съм задочна муза на толкова разкази.