Гибралтар, епизод 4
Сладнеците са експерти в разчитането на текстове. Това се дължи в по-малка степен на природната им интелигентност и в много по-голяма на сериозния им опит с изписани отпадъци с човешки произход. Сладнецът прочита:
“Којто тука дојде, отрепан ќе си ојде
Гибралтар”
Йовко мига с нарастващ страх. Сладнеците се споглеждат с кикот, явно знаят кой е Гибралтар и предвкусват забавна вечер. Сега е момента да кажем един малко известен факт за сладнеците – те винаги се движат по трима. Ръка за ръка с този факт – разбирайте ръце, свързани с белезници, а не любовно присмукващи се ръце – стои друг факт, а именно, че тредият сладнец винаги е скрит. Идва време третият да се покаже.
Той изпълзява с неохота изпод пейката, явно недоволен и недоспал. Оглежда ситуацията и безпогрешно разбира кой е виновникът за ненавременното му пробуждане.
- К’во ше го правим сега тоа?
- Дай да го вържем и – при другите.
- Я виж първо какво носи в раницата.
След малко всеки от тримата гризе златна ябълка от Йовковата тайна градина и го гледа с лека погнуса.
- Поизветрели са! Пфу!!!
- Ловците не са каквото бяха.
- Нито храната им… Нещастници.
Йовко се спича съвсем и е някъде между разплакването и наакването. Положението му е трагично, надежда не се вижда, но тя все пак идва иззад станцията, в облика на група евангелисти, от ниските, с белите шлифери. Най-ниският, с най-белия шлифер – очевидно техният главатар – без да мисли много, вкаменява сладнеците с магическия вик “Rejoyce!” На Йовко му поолеква и той посяга да си прибере нахапаните ябълки, но главатарят го хваща за ръкава.
(следва продължение)
