Упадъкът на европейската цивилизация
Едно време да наречеш сексуалния си партньор “дърво” се е възприемало като сериозна обида, но не и в наши дни, когато връзките между хора и дървета са нещо обичайно, поне в нашата, по-цивилизована част на света. Демографската криза, в следствие на масовата емиграция на европейски жени в Латинска Америка, само успя да подкрепи този вече започнал и съвсем естествен процес на сближаване между двата вида. За съжаление, въпреки очакванията, които се създадоха в първите години, по настоящем тези връзки не успяват да предложат така чакания качествено нов модел на отношения.
Историята, която разказваме се развива в Норвегия, първата държава легализирала браковете между двата вида. Криста е широко разпространен в Скандинавия вид дъб, а Мартин е емигрант от Източна Европа.
- Съжалявам, нямах представа, че ще го приемеш така. Сама поиска да бъда честен, а сега се цупиш. Наистина вярвам, че това е начинът да бъдем щастливи заедно.
- Да, скъпи, но задаваш ли си въпроса защо стигнахме дотук? Господи, та вие използвахте телата ни за строителен материал!
- Кога ще спреш да го повтаряш!? Да, знам, че направихме ужасни неща и съжалявам. Сто пъти ти казах: съ-жа-ля-вам!
- Съжалението ти няма да върне времето назад.
- Така е, но нали сега се опитваме да говорим за нас двамата, по дяволите, за нас, аз и ти, сега, днес, утре!
- Добре, само не викай!
- Разбери, че не мога да живея цял живот с това ужасяващо чувство за вина. То ме смазва, не виждаш ли, че вече не мога да се смея, забравих какво е да се чувстваш весел и спокоен. Трябва да намериш сили в себе си да го преодолееш, да ми простиш!
- О, аз съм ти простила. Иначе нямаше да остана с теб.
- Не, не си. Трябва да го направиш с цялата си душа веднъж и завинаги. Дай ми шанс! Дай НИ шанс! Знаеш ли, това е една от най-ценните човешки добродетели – умението да прощаваш…
- Охоо, душа!? Да, вярно, че ние, дърветата нямаме душа. Изсякохте ни, изгорихте ни, направихте си мебели, електрически китари, построихте стени, за да ни държите далеч от вас, а сега сте много добродетелни…
