Бърнинг пиплз

Аквариум 2

Сиренето е храна на боговете. Така твърдеше професорът по човешка
литература в Дуорфбъро, където завърших Human Relations с отличие.
Човешката литература е пълна с трагични сиренá. Веднъж плаках за едно, наречено „липтаеуерско”: „Болнаво, посърнало, безрадостно сирене. Сирене, което е преминало през големи беди и тревоги.”** Никога не бях вкусвало сирене. Събирах пари, но в последния миг ми се струваше твърде скъпо за такава прищявка и се отказвах. Днес обаче исках да празнувам. Бях бъдещо джудже-шпион. Богато.  Приятел на Боно.

Запътих се към деликатесния магазин на Азовская Набережная.  Когато влязох ме лъхна приятна миризма на нов живот. Хладилниците с човешки стоки бяха скрити в дъното. Напоследък крайни групировки, наречени „джудисти”, приканваха към национално самосъзнание и обявяваха бойкот на всичко човешко. Имаше няколко случая на погроми над деликатесни магазини. Продуктите бяха тъпкани, а продавачите давени в кофи с мляко.

Приближих се бавно към хладилниците и започнах да разглеждам. Моцарела, маскарпоне, кашкавал, тилситер. Докато се чудех какво да избера, студът от  витрините пролази под чорапите ми. Плъзна нагоре. Ръцете ми посиняха, шапката ме стегна. В този миг осъзнах, че преди да стисна ръката на Боно, ме чакат девет месеца Север. Цяла бременност в човешкия свят. Джудже в корема на студа. Побиха ме тръпки, започнах да се лутам към изхода. Продавачът се уплаши и започна да търси копчето за аларма. „Не съм джудист! Шпион съм!” – развиках се. Продавачът съвсем се стъписа и каза, че се предава, само да не го предавам. Той бил патриот. Заднешком стигнах до изхода и се зарекох  да намеря изход и от мрежите на Клаус. Ще избягам. Но къде?
(следва продължение)

—–
** Джером К. Джером