Влязоха без да платят. Таткото на Лили обясни на охраната, че били извикани по спешност да изрисуват люспите на Глупозавъра и онези клъвнаха. Сега стояха пред огромните бетонни влечуги, разпръснати из цялото поле и смучеха ледено-студено гуарапо в картонени чаши.
- Тате, нали динозаврите наистина са съществували?
- Съществували са.
- Но са умрели после, нали?
- Да, умрели са.
- Ама всичките ли?
- Така мисля.
- Абсолютно всичките ли? Нито един ли не е останал?
- Нито един.
- Е, тате, може някои пък да е останал жив, но да се крие.
- Да, възможно е.
- А някои са се превърнали в крокодили и в птици, нали?
- Как така в птици?
- Ами ей така, пораснали са им крила, пера.
- Да, наистина.
- А тате, как точно са умрели?
- Ами… Не се знае точно…
Двамата се погледнаха. Уж само за секунда, а всъщност – цяла вечност. Таткото на Лили обърна глава към каменните чудовища и потърси отговор в гърбавите им, недодялани фигури. Малко по-надолу имаше нещо като гигантски бобър с бодли. Хрумна му нещо. Наведе се над дъщеря си и бързо зашепна:
- Ами знаеш ли как? Убили са ги! Един по един! Убил ги е първият бозайник, намушкал ги е с кука за плетене в окото, докато се е къпал. Динозаврите идвали да погледнат през ключалката и той оп! – с куката…
Лили го гледаше с възхищение.
на 29 мар 2010, 3:20pm
боц!