Пляс. Пляс. Скръц. Някой ме удря по лицето и ми дърпа ушите. Отварям очи. Братовчед ми се е надвесил над мен:
„Е-е-е, най-после дойде на себе си” – чувам го да казва.
Окопитвам се. Ставам, прескачам локвата чай и всички сядаме на масата. Разказвам им набързо какво се случи и откъде имам парите. Братовчед ми клати глава, а Вратарят ме гледа с широко отворени очи:
„Не мога да повярвам! Та от теб таен агент не става”.
Познанията ми за човешкия свят са ценни, опитвам се да го убедя. Той свива устни недоверчиво. Трябва да избягам, казвам. Трябва, съгласяват се те. Мълчим. Вратарят въздиша. Братовчед ми побутва с пръст солницата по масата. Мести я напред, назад. Придърпва я досами самовара и присвива очи.
„Измислих”, казва.
„Ти” (сочи към мен с пръст) ще придружиш Олаф (кима с глава към Вратаря) в света на хората. Всичко е толкова просто, помислете само. Най-добрите трансвидови операции се правят в Германия. Санта Клаус има достъп до хората само през декември – поне доколкото знам. Събираме две и две и какво получаваме? Йоста (пръстът му се забожда в гърдите ми) води Олаф на операция в Германия. През декември Йоста се връща тук, пък после ще му мислим.”
Споглеждаме се.
„А как ще стигнем до Германия?”, пита Олаф. „Е, как! Оттук е най-лесно през Одеса с ферибот до България, а оттам – със самолет.” Братовчед ми се отпуска на стола, докато ние с Олаф подскачаме като ужилени. „България!!!”
(следва продължение)
