Бррррррррррнинг пиплз

- Пропъден. Нежелан. Изгонен се почувствах направо. Пощуряха ти казвам!
- Толкова зле?
- …аз, който намирах решения на всеки проблем, още преди дори на някого да му е хрумнало, че може да се появи. Аз, който се грижех за мир и разбирателство, който ден и нощ обмислях какво може да им потрябва, какво би могло да им се случи! Но няма кой да го оцени.
- Така става понякога, не се ядосвай.
- Забравиха всичко веднага щом изскочиха на улицата. А да знаеш само какви обидни неща викаха! Срам ме е да ги повторя. Откъде са ги научили не знам. Нямам думи!
- Ужас! Всички ли излязоха навън?
- Първо само най-големите калпазани, но после и другите се поведоха по акъла им. Накрая всички 36 щъкаха по улицата. Пълна суматоха! Едвам ги прибрахме.
- Как се оправихте?
- Както обикновено – изчакахме да огладнеят и ги примамихме с със закуска. Крем-кисéл.
- Успокоиха ли се?
- За малко, знаеш как става. Наядоха се, поспаха малко и креснаха пак. Не искали повече следобеден сън, не можели да акат в гърнета и такива подобни. Глезотии!
- Ужас!
- А да знаеш какви взеха да ги дрънкат – чули-недочули от родителите им – революция, профсъюзи, милиция, вериги, агрегати.
- Ясно, така е – всичко накуп преработват в тази възраст.
- Накрая не издържах и си тръгнах дори по-рано. Добре че тук, в Западен парк на вилата, ми нямат номера. Въобще не искам да се занимавам. Нека се пооправят малко сами, ще се видят в чудо и ще се откажат.
- Ами ако запалят нещо като преди?
- Тогава най-добре ПОЖАРНИТЕ ДА ДОЙДАТ!!!