Най-големите и красиви калинки растат в ушите на Магарето. Дървено и умърлушено, то живее на забравена от Бога детска площадка в Колк. Гърбът му е посивял от дъждовете, а краката му са разграфени от архитекти-термити. Милион калинки спят в ушите му и го карат да се черви, когато стигнат до муцуната му. Кучето от съседния двор гледа с нега и завист, защото знае, че никога няма да вдигне крак на Магарето – забранено е. Но точно в деня, в който осъмнеш с въшки в слънчогледа и отчаяно се нуждаеш от калинки, те изчезват. Площадката се пълни с деца, кучето започва щастливо да лае.
Изхвърляш разочаровано кибритената кутийка, с която си дошъл на лов, оглеждаш се безпомощно и вземаш метрото към вкъщи, където въшките междувременно са написали нова глава в историята си – Велики Географски Открития в съседните саксии. Нещастието за едни е щастие за други.
на 5 юли 2010, 9:04pm
а моето дете е спасителят на калинките.
от удавяне в надуваемия басейн.
„а те ще кажат ли на другите калинки, 4е аз съм ги спасил, а, мамо?“
да, разбира се.
:)