Не бива да се сърдим на някого само заради това, че е досаден. В крайна сметка никой не може да бъде виновен, затова че е пипнал тази ужасна болест: Досада.
Има най-различни начини да пипнеш Досада. Някои я имат по рождение, неволен подарък от майка или татко досадници. Те са безнадеждни.
Също така е известно, че Досадата е силно заразна. Например болен в напреднала фаза може да ти лепне Досада без дори да те докосне, само докато те поздравява сутрин пред асансьора.
Досада може да се пипне и по много други начини. Най-зловещият от тях: можеш да пипнеш Досада докато ядеш сливи. Тези малки, лигави и безвкусни плодчета са напаст не само за децата, но и за много възрастни. Сливовите дръвчета растат толкова начесто по квартални градинки и гьолчета, че е почти невъзможно в тази страна да намериш място, където като застанеш и погледнеш напред да не видиш поне едно от тях.
на 30 юли 2010, 6:09pm
Държа да забележа, че косовете, които се събират под, измежду и по сливовите дръвчета, са изключение в биологичния механизъм на разпространение на Досадата, така добре описан в горното изложение. Всеки постоял за известно време летем покрай пълна с плод слива знае за какво говоря. Косовете прииждат на тълпи и за по-малко от четвърт час успяват така да се напият от ферментиращите сливи по клоните и по земята, че настъпилите вакханални песни и кавги и френетично пърхане и свистене стават непоносими за човешките уши. Нерядко настървено жужащ рояк оси се присъединява към въпросното декадентство, предполагам в същото опиянено умопромрачение, което не вярвам да води до Досада, тъй като докато има сливи, ден след ден, косовете се връщат на дървото още преди обед.