Младежът стоеше насред селския площад и гледаше втренчено някъде напред в далечината.
- Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът!!! – изкрещя то за пореден път на нищото пред себе си.
Появи се старец със сламена шапка и протрити гумени галоши, помъкнал нанякъде огромен чувал, пълен със стари шинели. Не се трогна особено от сцената – в селото всички отдавна бяха свикнали с номерата на Ивчо, но чувалът му натежа и той спря, за да си поеме дъх. Загледа се в момчето.
- Ех, Ивчо… да имах твойта младост – промърмори.
