Днес Лейла отговаря на Зюси, която след като обиколи всички бюра за изгубени вещи в града, ни пита един много важен за човечеството въпрос:
З: Знаеш ли къде отиват всички писма без или с недосатъчна марка?
Л: Здравей Зюси! Е как къде?! В Китай! Чичковците и каките от УНИКЕФ ги събират и ги пращат на неграмотните!
Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.
Хер Макаренко се чуди дълго дали да отвори очи тази сутрин. Беше се научил да прави всичко със затворени очи, не искаше да го влачат за свидетел за всяка глупост. Все пак ги отвори.
От тавана го гледаше камера, също като вчера. Изплези й се наум и стана. Отиде до вратата да прибере пощата. Освен обичайните сметки видя и един син правителствен плик. Отвори го и леко се сепна – имаше 36 часа да смени името си.
®
Днес бях в добро настроение, леко помрачено единствено от обичайната невъзможност да притежавам чисто нов Волф 2*. Колегата ми обаче цял ден ме облъчва с апокалиптични новини за трагичното положение на изток: затворени пътища, ураганен вятър и двуметрови преспи. Няколко пъти го увещавах да млъкне, пях на глас, за да не чувам думите му, докато накрая се случи това, от което най-се страхувах – потиснах се и изпаднах в мрачно настроение.
Вероятно плод на вечната ми фрустрация с Волф двойката, насочих изблика на отрицателна енергия срещу шейната на колегата, достопочтена зелена Лисица – производство 1982 година.
- Лисицата, това е най-ужасната шейна в историята на шейностроението!
- Моля?! – успя да каже той безкрайно учуден от внезапната ми и подла атака.
- Казвам, че Лисиците са ужасни, отвратителни шейни.
- Защо говориш така?!
- Защото са скапани, развалят се лесно, закъсват и са грозни.
- Грозни?!
- Да.
- А ти кога си виждал развалена Лисица?
- Всяка Лисица е малко или много развалена.
Колегата се отказа да спори, но аз все още не се чувствах удовлетворен. Както си стоях на бюрото и си клатех краката взех да повтарям:
- Добрата Лисица е счупената Лисица!
- Има Лисица, има проблем. Няма Лисица, няма проблем!
- Една потрошена Лисица е трагедия, а милиони потрошени Лисица са статистика!
- Адът – това са Лисиците!
Накрая колегата закри ушите си със слушалки. Някак неусетно доброто ми настроение се бе върнало.
© Albert Conus
————————————————————————
* Не се произвеждат вече.
Слязох до долу да обърна внимание на пазача да не пуска повече в офиса хора с меч. Вярно, Ники ми е приятел, но пазачът не го е пуснал заради това – откъде да знае, че ми е приятел?! Просто се е уплашил, предполагам. Също както и колежките, дето изпочупиха огледалата и спекоха тонера с викове! Нормална човешка реакция, мисля. Отделно, дето Ники беше и гол…
Вече сигурно сте разбрали, че когато има голям сняг Лейла често въобще не се вясва в студиото. Тази седмица имаме нов въпрос от Бибит:
Б: Скъпа, Лейла! Много време се чудя откъде идват и докъде стигат мислите?
Л: Здравей Бибит, благодаря за въпроса! Мисля, че и преди съм ти отговаряла, нали? Както ясно се вижда на графиката мислите започват да се образуват при t≥0.5 Gyr*. До следващата събота!
* При t<0.5 се наблюдава т.нар. Разсеяност.
Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.
Нека стане ясно от самото начало: това не е едно от онези импулсивни решения, които човек взима под натиск. Психотерапевтът ми, висок, суховат мъж, няколко месеца се опитваше да ме разубеди, но колкото и да му беше неприятно – накрая и той се съгласи с мен: изход от ситуацията, в която съм изпаднал няма. Оставаше ми да реша как точно да го направя. Да скоча през прозореца? Да си прережа вените в пълна с ледена водка вана? Да се нагълтам с хапчета, да се обеся, да се завържа за релсите… Нелоши идеи, но ми се щеше да е нещо по-така, все пак – веднъж се умира.
Реших да се допитам до приятелите си във facebook и пуснах следния небрежени статус: “Хей, пичове, дайте някакви свежи идеи за самоубийство”. Не след дълго се появиха първите предложения. Точно проверявах дали имам препарат за отпушване на тръби за коктейла по рецептата на Нина, когато на вратата ми се позвъни и пред мен цъфнаха Комби, Гогата и Юри. Изглеждаха доста развълнувани и носеха бутилки. Малко тъпо, че не се обадиха предварително, все пак си имах други планове за вечерта, но какво да ги правиш – приятели. Съвсем обикновена пиянска вечер, като изключим това, че и тримата ме гледаха едно такова – сълзливо, тупаха ме силно по гърба, прегръщаха ме и се смееха неестествено високо.
“Ще идем за риба първо на Копринка, после в Албания и накрая ще наемем яхта и ще обиколим Канада!” – говореше Комби с обичайната си липса на логика, която компенсираше със силен ентусиазъм.
Постарах се да не показвам досадата си. Съжалих ги дори. Сладури! Това бяха истинските ми приятели, свестни, добри и чувствителни хора, макар и пияници. Точно те не заслужават да ги потискам с нещата, които знам. Накрая успях да ги изгоня, като на Гогата почти му защипах носа с вратата, докато на излизане ме увещаваше да му се обадя непременно на другия ден.
Останалото вече не е толкова интересно. Зверски ми се спеше и реших да оставя самоубийството за днес. Този път не мисля да ъпдейтвам фейсбука. Гога, Комби, Юри – единствено заради вас няма да смачкам този лист и да го пусна в тоалетната! Вие сте прекрасни хора и си нямате идея колко много се гордея с вас! Желая ви много, много щастие! И не ми се сърдете, просто малко в повече ми идва драмата в живота.
Куба, 1962-ра. Хектор на 6 седмици, Лени го държи. С бухалката е Савичевич.
На село при леля Анастасия, 15.VII.1965г.
При доктора – задължителната проверка по време на Градинската криза.
Декември, 1980г. – за първи път на Балтийско море.
Декември, 1980г. – С Хектор в парка Фридрих Велики.
Май, 1994г. – на посещение при леля Анастасия.
Първият ден на новия век! – Пърт, Австралия, 2000г.
Честит 50ти рожден ден, момчето ми!!!
— За какво ви служи солта? — попита го владетелят.
— С разрешение на ваше височество слагам солта на опашките на избягалите затворници и след това ги хващам в мрежата за пеперуди.
Владетелят въздъхна:
— Страхувам се, че този път солта няма да ви послужи. Избягалите затворници нямат опашки.
Herr Makarenko беше чел „Приключенията на Лукчо“ и преди, но ситуацията го заинтригува…
— Случаят е много тежък — забеляза строго мистер Морков. — Как ще ги заловя, щом нямат опашки? Къде ще сложа солта? С разрешение на ваше височество не биваше да позволите на затворниците да избягат. Или преди да ги оставите да избягат, трябваше да им закачите опашки, та после лесно да се ловят.
— Виждал съм на кино — се намеси придворният лимон, за който ви казах по-рано — понякога да залавят бегълците, като им слагат сол не на опашките, а на главата.
— Това е отживяла система! — отвърна с презрение мистер Морков.
— Това е една много, много отживяла система! — повтори Дръж.
Да, с това твърдение Herr Makarenko беше напълно съгласен.
Младежът стоеше насред селския площад и гледаше втренчено някъде напред в далечината.
- Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът!!! – изкрещя то за пореден път на нищото пред себе си.
Появи се старец със сламена шапка и протрити гумени галоши, помъкнал нанякъде огромен чувал, пълен със стари шинели. Не се трогна особено от сцената – в селото всички отдавна бяха свикнали с номерата на Ивчо, но чувалът му натежа и той спря, за да си поеме дъх. Загледа се в момчето.
- Ех, Ивчо… да имах твойта младост – промърмори.
Миналия път нямаше шоу, тъй като Лейла прекара уикенда без ток, хваната в капана на мразовитата шистова чепеларска зима. Сега тя ще ни разкаже как започна втория срок и за какво си говориха с класната, г-жа Медведева.
КгМ: Здравей, Лейла! Как прекара ваканцията? Чудесно! Бях ти дала за домашно да ни разкажеш за Скалата на Рихтер.
Лейла се разрови в препълнената си раница, извади от нея една стара снимка и я показа на класната си.
Л: Снимахме я когато бяхме в Дубай на шопинг с тате, мама и братчето ми. Това е Скалата на Рихтер, а на нея е седнал Рихтер. Така каза тати.
Задавайте своите въпроси към Лейла и всяка събота тя ще отговаря на един от тях.
