Бърнинг пиплз

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?
Аз я гледах и й пях, още във училище докато бях.

по истински случай

В Норвегия сме, по червеното се познава. Тате бере звезди без да се навежда и ги пуска в една кошница. Аз щрапам след него, настигам го и надниквам в кошницата да ги видя. Светлината ме ослепява. Не ме боли, но съм в мрак.

Почвам да се въртя в кръг. Мама ме прикотква, хваща ме за ръка и ме води нанякъде. Пуска ме в кладенеца за да ми мине болката, казва. Утаявам се дълго-дълго, излизам на пуст плаж и чувам морето наблизо. Отварям очи, вече си виждам както преди, оглеждам се. Пусто е и е жълто. Не ме радва гледката, свивам се на зародиш и отново затварям очи. Насекоми ми накацват клепачите.

Понадигнах се. Над мен – мъртви звезди и живи снежинки. Отръсках се от снега, завих Малин с Евгени и станах. Викам си, сега ще походя малко моряшката, докато никой не гледа. За малко да се пребия! Пуснах подовото отопление и слязох да си взема нещо за хапване.

Огледалото в балната зала беше цялото изписано – корабния дневник. Последната сводка беше „Жени и вино, вино и жени!”. Отгоре някой беше добавил „ДА КУПЯ”. Почерка на Малкия. И откъде е намерил червило? В нишата под огледалото видях бурканче шипков мармалад и бисквити. Направих си една тава. Излегнах се на пода, захрупах и зачетох дневника.

Някой юнга в киното явно добре се беше позабавлявал. Повечето надписи изглеждаха сериозни, писани като пищови за дубльор. Горе снимат бой с шпаги, а когато смъртно раненият се просне и забрави последните си думи, през дъските се процежда „Заклевам те, кажи на Доротея…” и после се разбира, че не било Доротея, а Теодора, а дубльорът има дислексия и откъде го намериха тоя, с дислексия, клаустрофобия, а и мизантроп!

За всичко това, юнгата не го е било грижа. Но за мен той се беше погрижил добре – с червен маркер, близо до една сянка, беше нашарил една карта. С хиксчета и черепчета и буквички! Много обичам карти!!!

(следва продължение)

Тази седмица въпрос задава Чон:

Ч: Здравей, Лейла. Какво представлява влюбването?

Л: Здравей Чон, благодаря за интересния въпрос, но и той, както останалите е твърде лесен. Влюпването се наблюдава при малките динозавърчета, когато поради една или друга причина след излюпването си те се прибират обратно в яйцата. До следващата събота!

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

- Заповядайте. Влезте.
- Здравейте. Много е приятно тук.
- Благодаря. Подредбата е моя.
- Радвам се, че съм тук. Прочетохте го, нали?
- Да. Дори два пъти.
- Чудесно. Харесвам вратовръзката Ви.
- Имам усещането, че сте подходящ. Харесах обувките Ви.
- Чудих се сутринта. Избрах тези.
- В понеделник обаче с други. Разбирате, защо.
- Одобрен съм. Това е великолепно.
- Сигурен съм, че ще се впишете. Сияете сега.
- Притеснявам се сега. Искате ли вечерта?
- Разбира се. И пак с тези обувки, нали?
- Ще бъда точен. Благодаря за одобрението.
- Денят започна чудесно. До тогава.
- Нощта ще бъде хубава. До пак.

Тази седмица Лейла отговаря на въпрос на Basso Pomade:

БП: Здравей Лейла! Винаги съм искал да знам какво се случва с хората, след като умрат? Благодаря.

Л: Здравейте Басо. Много просто – превръщат се в скелети на динозаври.

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

„Прабългарите се препитавали от грабежи“ – това помня от уроците по Родинознание. В гъстото мернахме хижа, подгонихме я и я склещихме край един поток. Разбрали, че съпротивата е излишна, хижарите сами ни напълниха трюма, даже се снимаха с нас. Какво не дава човек за минута общуване!

Нощта падна с първия сняг. Излегнахме се на палубата и загледахме небето. Прибрахме платната, за да не ни пречат. Пуснахме котва в едни шипки, Малкия дръпна ръчната. Нали сме нихилисти и не псуваме, прекарахме в тишина поне два часа.

- Хубаво е! – каза Тайра по едно време. Момичетата май не бяха виждали сняг досега.

Хубаво беше. Снегът ни направи любезни и мудни. Отдадохме се на мисли, никой не мислеше да настива. На едното ми рамо дремеше Малин, на другото – Евгени.

- За какво мислиш? – попита ме Евгени без да се обръща.
- За същото.

(следва продължение)

Тази седмица въпрос задава инж. д-р Г. Тончев от София:

ГТ: Лейла, кое е най-забавното нещо на света?

Л: Как кое? Разбира се, че смехът е най-забавното нещо, какво друго.

Моля, задавайте своите въпроси към Лейла и всяка събота тя ще отговаря на един от тях.

Изпаднали думи от случилото се. Събирани в плик от времето. За този момент. Изброени и прибрани. Деца. Лекари. Плач. Вина. Вини. Мисли. Пари. Много пари. Имидж. Усмивка. Усмихнатост. Сълзи. Различност. Пътуване. Дом. Радост. Радост. Щастие. Пътуване. Среща. Пари. Крясъци. Вина. Усмихнати сълзи. Несбъднатост. Невъзможност за продължение. Дете. Товар. Решение. Пликът е отворен без нотариус в датата на писане. Останало е малко. Което ще тръгне на път. И прибрано към другите.

- Нали знаеш какво трябва да кажеш, когато те попитат? Обичам го, запомни ли. Обичам го повече. Него. Качвай се сега. Закъсняваме.

Затворени врати. Колата се движи с ограничителната скорост. Обичам го. Обичам я. Обичам ги. Къде отиваме сега. Харесвам тази кола. И другата е хубава, но там ме слагат отпред. Не мога да си играя с играчките. Както сега отзад. Спиране на светофара. Пет малки черни пръстчета докосват русата глава отпред. Слънцето се подава над покривите. То е изрусено.

- Къде са ми пастелите? Искам да рисувам. Искам да нарисувам теб и слънцето. Моля те.

Потегляне. Мълчаливо. Пастелите са оставени разхвърляни в коридора. На малката масичка. До разпечатания плик. Друг. Показващ крайната цел на колата. Времето минава и събира пастелите в кутия. После. Липсва само един. Малък, неизползван. Черен. Скрит под възглавницата.

Мястото.

- Закъсняваш. Нали ти се обадих сутринта, за да ти напомя за часа. Точност. Коректност. Това ни липсваше. Винаги. Хей, а ти как си? Помниш, нали?

Пет големи бели пръста докосват къдравата малка черна главица. Обичаш я. Нея. Повече. Не тях. Не тези пръсти. Това му напомнят, галейки. Другите думи, казани в другата кола, отпред. Вчера. По краткия път към другата къща. Пътуващи мечтаещи играчки. Премествани и разноцветни. С липсващ черен цвят.

Мястото. Вътре.

- Седнете, ако обичате. Там. Да, там е добре. Ще чувате мен и детето. Детенце, ела насам. Не се страхувай. Искам да те попитам нещо…

Обичам ги. Обичам ги. Тишина.

Пликът е запечатан.