Herr Makarenko се сети, че трябва да става рано и след като нави будилника, се върна към книгата:
„— Вашият приятел лесно може да се опише — отговори служителката. — Той е стар, як и красив, с побеляла коса и белег от сабя на лицето. Такава личност не може да не се разпознае.“
Да… Време беше Herr Makarenko да започне да пише автобиографията си. Книгата се казваше „Нови 1001 нощ“, а авторът е личност, която също всеки не може да не разпознае
-Това е. Почукай!
-На тази ли?
-Да.
Чук-чук.
-Не отваря.
-Опитай пак!
Чук-чук.
-Нц. Явно го няма.
-Тук е, видях го да се прибира.
-Може да е излязъл.
-Може.
-Ще пробвам още един път.
Чук-чук-чук.
Този път вратата се отваря.
Показва се млад господин, облечен, сънен.
Изглежда ни един по един и пита неопределено:
-Мен ли търсите?
-Добро утро! Нали Вие сте…
Влиза си и тръшва вратата. Ние – в антракт.
-Да почукам ли пак?
-Май няма смисъл. Да дойдем пак утре.
-Едва ли ще е по-различно.
-Така е. Да пробваме на другата врата.
Десет стъпки надясно. Чук-чук.
На вратата – господинът от първата врата. Ние – в шаш.
-Извинявайте, имаме грешка.
Тогава се отваря първата врата и се показвам аз!
Гледам известно време как се отдалечавамe с другия
и след това се прибирам.
Ако са твърди, увисват, ако са меки – стърчат.
Ако са мокри – клепват.
Ако са вледенени – стоят, но не се възприемат като такива.
Ако са прани са степани.
Ако ги дърпаш се разминават, след като ги пуснеш.
Ако ги духа вятър отзад са най-добре.
Ако ги нацапаш със сос, бият на очи, но по лош начин.
Ако ги импрегнираш с лепило са твърди, но изглеждат евтино.
Ако ги драпа котка се сливат в едно.
Ако ги обърнеш навътре, всички подозират нещо.
Ако отрежеш един – добре за втория, ако отрежеш два – добре за всички.
Що е то?
Плетени рога на плетена шапка.
DJ Пако от Варна ни изпраща следния прекрасен въпрос:
DJП: Здравей, Лейла. Можеш ли да ни разкажеш малко за Смуглия Шаро, идолът на Д. Стефанов? Беше ли наистина толкова добър, колкото казват? Много благодаря.
Л: Обожжжавам въпроси на спортна тематика! Не съм гледала Смуглия Шаро, но съм питала за него дядо и той ми е разказвал. Шаро е бил много интелигентен играч, много сръчен в краката, с елегантен дрибъл и чудесен усет към ритъма на играта. Според дядо той развил тези качества, тъй като имал ужасяващо дълго подаване. Също така бил бохем, истински портрет на типичния южняшки играч от онази епоха: галантен, активен през нощта и мързелив в тренировките. Има едно много известно танго, “Перла в машината”, то е посветено на Шаро. А на отбора на Рейвърс по това време викали “Господарите на мъката”, защото често разрешавали мачовете си в последните минути, тъй като почти не биели към вратата, толкова много им харесвало да стигат с безброй къси пасове до малкото наказателно поле. Прегръщам ви! До следващата седмица!
© Господарите на мъката
Задавайте своите въпроси на всякаква тематика към Лейла и всяка събота тя ще отговаря на един от тях.
Два откъса от книги на Хайнлайн, които Herr Makarenko така и не успя да свърже логически:
„Ако бъде заловен, човек не може да издрънка тайните, в които не е посветен; нито упойващите вещества, нито мъчението, нито промиването на мозъка, нито безкрайното принудително безсъние могат да изтръгнат онова, което не му е известно… От тези съображения на нас ни съобщаваха само сведенията, които трябваше да знаем с тактическа цел.“
„Пъстърва се лови с ръце, като най-напред се спечели нейното доверие, а после се злоупотреби с него.“
Стана девет, а майката на Оскар все още не беше дошла да си го прибере. Решихме, че не е удобно вече да й звъним, затова му подредихме да спи в хола и му оставихме купа бадеми и буркан вода за през нощта. Ние се прибрахме в спалнята да се полигавим малко, че утре ни чакаше тежък ден.
На сутринта от Оскар нямаше и следа. Пуснахме домашния електронен дневник, ето какво беше записал той:
2204 – Оскар открива бадемите и почва да цели с тях фикуса
2206 – Оскар уцелва фикуса
2209 – Оскар уцелва повторно фикуса, след което изсипва всички останали бадеми на пода
2211 – Оскар пикае във фикуса
2214 – Оскар облича фикуса в дамски халат
2216 – Фикусът пада
2218 – Оскар сяда до дивана и почва да удря възглавниците с ръка, като се опитва да вдиша излезлия прах
2220 – Оскар сваля възглавниците от дивана и прави от тях кула
2223 – Котаракът влиза в хола
2224 – Котаракът е на върха на кулата, уплашен е
2226 – Оскар уцелва котарака с бадем, кулата пада
2228 – Оскар гледа прозореца
2230 – Оскар гледа през прозореца
2233 – Оскар се стряска и затваря бързо прозореца
2234 – Оскар си прави къщичка от възглавничките и се скрива в нея
2249 – Котаракът се престрашава да се разходи, оглежда и души
2250 – Котаракът стига до къщичката, обдушва я, бута я
2250 – Котаракът се разхожда сред разбутаните възглавници
2255 – Котаракът седи на една възглавница и се ближе
2258 – Котаракът заспива
0655 – Мъж по пижама отваря вратата на хола
Тук прекъснахме, защото мъжът ми прави ужасни неща сутрин, за които не искам да знам. Седнахме да пием чай, към осем звъннахме на майката на Оскар. Тя дойде бързо, оправда се нещо и пи с нас чай. Показахме й записа от последния половин час на сина й. След като го изгледа, тя помълча малко, а после помоли да вземе котарака за компенсация. Не се съгласихме, разбира се.
© Майката на Оскар
Уважаеми читатели, с помощта на момчетата от футболния отбор на Цвергберг екипът на Бърнинг пийпс успя да спаси Лейла от големи неприятности с дядо Коледа и неговата подривна дружинка. Днес тя отговаря на въпроса на sasskiass:
S: Лейла, в крайна сметка поет ли е Пишурката?
Л: Здравей Сасс! За съжаление Пишурката не е бил поет, въпрос на сантиметри е било.
© Animal Planet
Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.
Беше тиха есенна вечер. Съседите още не се бяха прибрали и Herr Makarenko реши да почете на спокойствие. Седна до камината, разгърна „Без дом“ на Ектор Мало, намери докъде беше стигнал и зачете…
Изминаха дни, седмици и от време на време пристигаха писма, във всяко от които се искаха нови пари. В последното, по-настойчиво от другите, пишеше, че ако няма вече пари, ще трябва да продаде кравата, за да се набавят.
Още първите няколко изречения го накараха да се замисли. Herr Makarenko остави книгата в камината, обу си ботушите и излезе на балкона да погледа обрулените от вятъра листа по тротоара.
© Gustave Doré
© Paralisis Orientalis
Гласовете ви чувам.
- Тихо де. Тихо. Моля те.
- …А освен това изреченията в българския език започват с главна буква и завършват с малка точка.
- Замълчи малко.
- Трябва да спазваме правилата.
- Какви правила, 4 и 10 сутринта е.
- Голяма работа. Искаш ли да чуеш какъв звук издават лисиците?
- Ох. Не лаят ли? Не сега, моля те. Искам да спя.
- Трудно ще ти е. Освен това днес забрави да звъннеш на баба.
- Утре ще й се обадя.
- Предай й много поздрави. Ама ти ще забравиш. Или да й се обадиш, или поздравите ще забравиш, едно от двете. Сигурен съм.
- Няма. Стига бърбори.
- Помниш ли…
- Нищо не помня! Млъкни де! Искам сън!
- Абе сън, какъв сън. Дай да си говорим.
- Уморена съм де…
- Да се беше уморила по-рано.
- Или по-късно, а?
- Да. Ще ти разкажа приказка.
- …
- Не искаш ли приказка?
- Не.
- За лисицата и храста?
- Слушай какво, защо не ми ги говориш тия неща рано сутрин? Защо рано сутрин мълчиш? Защо не ме будиш с приказка?
- Еми така. Няма причина. Щото вечер е по-приятно.
- Тихо де. Моля те.
- И тъй нататък. A помниш ли декември 2007-ма…
В главата си, на заспиване.
Има някои основни принципи, които според мен са важни в живота и помагат в отношението с хората. Аз лично в продължение на години не ги спазвах стриктно и много народ пострада. Става дума за това да поздравяваш хората, когато имат рожден ден, защото дори да не си признават, всеки се радва на това. Ето например днес имат рожденни дни майка ми и жена ми. Питате как знам? Еми записал съм си го на календара на GSM-а и ми излиза бележчица. Хитро, нали? Опитайте и вие, приятели!
© Albert Conus
