Бърнинг пиплз

Ако искаш да се разходиш по оградата трябва да скочиш върху нея от крайната стая на втория етаж на двореца. После трябва доста внимателно да ходиш, за да не паднеш, особено от вътрешната страна, която е доста висока. Ако паднеш от тази страна единственият начин да се върнеш обратно е да започнеш всичко отначало. Отново минаваш по стълбите, после коридора, последната врата вдясно, качваш се на прозореца и правиш опасния скок.

От другата страна на оградата, външната, е много по-ниско, не повече от метър и половина. Там из храстите често се крият прислужници, дошли да изпушат по цигара или просто да помързелуват в безопасност от господарите си. Ако имаш късмет можеш да се целуваш с някоя от тях. Хубавото е, че не носят червило, за разлика от наконтените лигли, които спят по стаите на двореца.

Веднъж заварих една такава в собственото си легло. Изглеждаше сякаш спи, но щом се приближих започна да се смее, да повтаря името ми и да миаука като котка. Целунах я, разбира се, нищо повече, но по-късно дукесата забеляза червените петна по ризата ми и една седмица не ми проговори.

/следва продължение/

Какво се случи досега: Общо взето нищо.

Днес в двореца една от ловните хрътки побесня. Така и не стана ясно какво й стана, дали заек я е ухапал или някоя друга горска гад, но малко след като Щраус и ловната дружина се прибраха започна да вие, да тича в кръг и да си гони опашката. Щяха да я застрелят още тогава, но Щраус помоли да изчакат до сутринта и тогава да преценят състоянието й.

Едва ли някой, дори самият Щраус, би отделил извънредно внимание на случката, ако не беше зловещото безпокойство, обхванало всички ни малко след залез слънце. Воят на кучето стана нетърпим и заглуши вечерния оркестър, който по това време все още репетираше на двора. В името на спокойствието и доброто храносмилане заповядах на двама от слугите да отидат и да го застрелят.

Какво ли не бе обаче учудването на всички, когато по време на вечерята побеснелият пес връхлетя обсебен в залата, прекоси я по цялата й дължина, поваляйки чаши, подноси и слуги и скочи право през стъклата на последния от западните прозорци, този който водеше навън, извън границите на двореца.

- То избра свободата – проплака контеса Маджордома Маджоре ди Гонфалониери.

Нещо като обща въздишка на облекчение премина през огромната, отрупана с храна маса. Слугите се захванаха да чистят стъклата и никой в този момент не разбра, че кучето, в шеметното си бягство бе успяло да ухапе една от придворните дами, 19 годишната Вийет, дъщеря на ерцхерцога на Ингелщадт – Людовик. От уплаха и учудване тя не издаде и звук, само набързо погледна изпод фустите си, за да види двете малки червени дупки от задната страна на бедрото си.

/следва продължение/

Какво се случи досега: Една от хрътките в двореца полудява и нахлува в залата, където се състои вечерята. Преди да скочи през прозореца успява да ухапе по бедрото 19 годишната Вийет, която не признава на никого за ухапването.

Същата вечер се случи още нещо любопитно. След вечерната игра на карти маркиз Улрик фон Хаспел се прибра в стаята си. Той извърши всички онези рутинни действия, които преди лягане извършваше по абсолютно същия начин, в абсолютно същата последователност в продължение на 45 години, когато изведнъж се натъкна на нещо необичайно – в бурканчето с нощни хапчета, което стоеше в шкафа в банята имаше малка, сребриста рибка.

Всички в Двореца знаеха, че фон Хаспел недовижда, особено нощем. Затова беше цяло чудо, че маркизът забеляза мъничкото същество сред лъскавите, разноцветни хапчета и не го погълна по погрешка с мъничко вода. Той извади рибката с дългите си, тънки, благороднически пръсти и я подуши. Не се доловяха ни най-малки признаци за разлагане. Очевидно рибата беше сложена съвсем скоро или пък… Маркизът отиде до спалнята и си сложи очилата. Огледа я по-добре. Беше изработена от гладка, чудесна на пипане лъскава материя, с големи – облещени очи, които повече подхождаха за страшен нощен ловец, отколкото за такава дребна играчка.

Маркизът се развълнува. От дуела си с брат си преди 12 години не се бе чувствал така. Какво беше това? Камера? Подслушвателно устройсто? Някакъв секретен предавател? Най-разумното нещо беше да отиде и да го изхвърли зад оградата. Вместо това маркиз фон Хаспел сложи рибката в устата си, надигна чашата с вода и я погълна.

© Basso Pomade

/следва продължение/