Приготвя се като сладко от друг вид горски ягоди, но с 1/3 по-малко захар и с шепа неслучайни боровинки.
На вкус е отчетливо по-звънко.
Най-добро за консумация в близък приятелски кръг на Камбаните в ж.к. Младост 4 или на беседка в ж.к. Старост 15.
Материа бърна
Великият гросмайстор на 16ти век, Джовани Леонардо да Кутри, наричан заради ниския си ръст Кутрето, спечелил първия международен турнир по шах в историята на човечеството. Царски гамбит в 12 хода. За награда, Филип II Испански му подарил златен саламандър с очи от сапфир и гравюра на коремчето: „Ако съзираш някой много добър ход, огледай се за още по-добър.”
Оглеждам се. Не виждам нито по-добър, нито по-лош.
В Одеса пристигнахме преди два часа. Улиците ни заляха с гирлянди и мръсотия – празник на града. За да се спасим от тълпите, тръгнали към веселбите на Потьомкинските стълби, свихме по първата малка пресечка на Дерибасовска.
Насреща ни вървяха дузина деца. Отдъхнахме си. Първото правило за джуджета в света на хората гласи: „Смеси се с деца!”. Така ставаме невидими още преди да сме изпили хапчетата за невидимост, които иначе можем да вземем едва четири часа след идване в човешкия свят. Най-дългите и потни четири часа в живота на едно джудже – който е живял сред великани, знае за какво говоря.
Небрежно се присъединихме към децата. Следвахме ги плътно, докато стигнахме до затворен, украсен със знаменца площад. Хора, пешки и коне се щураха наоколо. Внезапно някой ме хвана за ръката и ме поведе към центъра на площада, където насила ме набутаха зад шахматна масичка. Съпротивлявах се, а хората ме успокояваха, че било нормално да се вълнувам. После ме тупаха по рамото и казваха да не забравям, колко се гордеят учителките с мен. Междувременно две Черни царици отвлякоха Олаф и му нахлупиха костюм на топ, бял. Той махаше с ръце и успя да се изтръгне за миг, но наистина само за миг. На гърба му сега пишеше: „Добре дошли на международния детски турнир по шах, Одеса 2010”.
Сега седя, играя срещу някой си Олег от 22-ро училище. Олаф се поти под тежестта на топа. Ще играя до край. Това е единственият ход, който съзирам. Няма нито по-добър, нито по-лош.
(следва)
© odessa.ua
© odessa.ua
В детската гадина бяхме без логопед. Една тайфа без никакво „р”. На въпосите „Какъв искаш да станеш? Защо?”, отговаляхме:
Вела: Пуофесия космонавт. Да ловя дупки в планетата Майс.
Ники: Малкучник. За да пъскам улиците и да стават моки локи.
Ели: Искам да съм Ели. Затова защото не знам.
Аз: Искам да стана пилятел. Да имам много пилятели. Да лаботим заедно и да печелим много пали.
——-
(30 години по-късно)
Почти е сбъдната, детската ми мечта за лабота с много пилятели и пали. Пили се пилим и палим заедно с Вела, Ники, Ели и множество. Но не лаботим. С положителност не лаботим. Освен логопед в детската ни гадина е липсвал и УНГ за Дядо Колега.
- О я стига!
- Няма стига, така е казвам ти.
- Но това е глупаво, защо му е на Госпед да прави макет на Земята за Панаира на училището? Нали миналата година Сатано и Хадец спечелиха с такъв?
- Да, но Госпед направил вариант с вода вместо огън, чух от Хира, съседката му, онази дето все се влачи със Зебс, че го е видяла в гаража му.
- Хммм, добре де, ами ние тогава ще изостанем само с този проект за
Старкрафт 4, дай да идем да залеем макета с градинския маркуч а?
© Burning People & Warner Bros
По едно време станахме 301, но изтрихме един и пак станахме 300.
