След много-много години, толкова много, че въпросът за страха на времето от пирамидите намерил естественото си и единствено правилното разрешение, една статуя, дълго взираща се в безкрая на морето, измислила думата скука и решила да я промени, измисляйки и други думи.
Тръгнала тя, статуята, от своя дом, Великденските острови и бавно закрачила през морето-океан. Крачила с години, с векове дори, докато стигне друга суша. Там тя поостанала няколко столетия, защото измислила друга думичка – умора, но после пак се сетила за скуката и тръгнала на път. Хиляди и хиляди години обикаляла статуята земята, измислила много думи, много думи и научила при срещите си с хора, животни и дървета. Веднъж, точно по Коледа, тя стигнала до малка страна, обитавана от красиви хора. Те я посрещнали според техния обичай, с хляб и сол, и после я попитали дали може да прави чудеса. Първо се поинтересували дали върви по вода. Статуята, която била пребродила морето-океан им отговорила утвърдително и дори обходила най-голямото езеро, за да им покаже как, точно за една година, до другата Коледа. Тогава хората се събрали пак и поискали да разберат дали статуята може да лекува неличими болести. Статуята, която не знаела думата болест, казала, че може. Довели хората едно момиче с чудно красиво лице, но било то куцо и сляпо. Статуята тогава рекла на момичето да я прегърне и така да остане до другата Коледа. Така ги и оставили хората, те не се интересували дали ще живее момичето, защото то не било красиво като тях. Оставили го да прегръща статуята без храна и вода цяла година. Пак по Коледа, хората се върнали и видяли момичето в обятията на статуята. То се обърнало към тях, усмихнало се, казало че ги вижда всички и хукнало щастливо към голямото езеро, обходено от статуята предишната година, да се огледа. Било по-красиво от всички други . Засияло от щастие и полетяло Тогава хората попитали статуята дали може да съживява мъртвите. Статуята не знаела какво е да си мъртъв и казала, че може. Хората донесли едно дете, което се било родило без сърце и което било умряло в съня си предишната вечер. Поставили го близо до статуята и си тръгнали. На следващата Коледа всички хора се събрали да видят дали детето е оживяло. Отишли до статуята. Тя била сама. Попитали я къде е детето. Тя им отговорила, че се било събудило, казало, че има сърце в гърдите си и полетяло усмихнато. Тогава красивите хора, които били родени без сърца, казали на статуята, че са им омръзнали чудесата. Казали още и това:
- Как може да правиш тези чудеса като си толкова грозна? Ще те убием!
Статуята не знаела думата грозна, нито думата убийство. Затова се усмихнала мълчаливо. Хората я вдигнали и я запратили в най-дълбоката бездна в страната си.
Оттогава и до ден днешен хората със сърца чакаме по Коледа да се случат чудеса, но се страхуваме да надникем дълбоко в себе си и да ги потърсим. Там усмихнато ни чака статуята.
