- Хората сме измислили много богове. Създали сме цял божествен свят, населен с нашите идеи за там „горе“, за нейде „долу“, или пък за „някъде си“. Боговете са родени от нас, това е безспорен факт. Ние сме техни (по-рядко) добри родители, или истински хора, което си е нормалното. Веднъж роден, бог не може да бъде убит със забрава. Колкото и безплътен да става от неспоменаването си, той все пак си остава на мястото където е роден. И скучае, със сигурност. За сравнение само, какво се случва с един измислен от нас герой?! По-лесно за отговор. След като му мине модата, преди да настъпи отново (ако изобщо се случи това възкресение) той бива захвърлен като дума, картинка, лента, или нещо друго в забвението. Двуизмерено смълчан в самотата си, покрит с прах, героят лежи до разпада на съдържанието си в трептящи светлинки. Тъжна история. С боговете обаче не е толкова лесно. Веднъж бог, завинаги желания. Сенчестите, или по-скоро призрачните от липса на думи богове, стават склонни на безброй компромиси, за да бъдат. Най-често и най-лесно, от един бог се ражда един обикновен човек. Какво точно ги кара да приемат това, при положение, че са наблюдавали нас, хората, в различните ни проявления не мога да си обясня напълно. Според мен няма и истинско обяснение. Тая известни подозрения към дъгата, че знае повече по въпроса. A тя е красиво мълчалива. Такива хора напълно забравят предишното си аз. Понякога, когато комуникираме с някое екс божество крайно емоционално, за хубаво, или за лошо, без значение, можем да отключим истинското му лице. Ще ни тресне гръмотевица, ще полетим от щастие или ще видим потичащи реки от пари . Това няма да са никакви чудеса, а естествени божествени проявления, измислени от нас. Тези неща боговете могат да правят само по веднъж като хора. После бързо се състаряват и разбира се като всеки човек, умират. Има обаче някои по-суетни богове, които искат проявление в друга форма. Изненадващ вулкан, или земетресение с пагубни последствия в сеизмично спокойна зона са нормални техни излази в нашия свят.
- Хм.