Скъпи приятели, приключихме с представянето на нещата, които ни изпратихте за конкурса. Както виждате, имахме цели 6 (шест) участника! Страхотно постижение, нали?! Продължавайте да ни пишете и да ни пращате свои неща на всякаква тематика. Ние от своя страна обещаваме да публикуваме само това, което ни хареса! И моля ви – никога повече не ни пишете нищо, в което да се споменават думите маркиз и копърка. Алилуя!
Последната от всички получени работи, която публикуваме е епопеята „Отключови думи“, от Siroko.
Днес публикуваме „Маркизът на Амбрала“, получено в сряда, 14 септември, точно в 13:08 часа. От Grimm.
Спокойно, няма повече поезия. Днес редът е на „Ролеви игри за напреднали“, от liskoo. Bon appétit!
Продължаваме с едно стихотворение само от “копърка” и “маркиз”, ситно нарязани, миксирани, маскирани и подсолени. Леко парнати.
За любителите на хардкора, представяме ви първата постъпила работа по конкурса М + К
Приятели,
Добрата новина е, че изглежда миризмата на маркиз и копърка е стигнала чак до Двореца. Как тя се отрази на историята, можете да научите тук. Другата още по-добра новина е, че от следващия понеделник, 26.09 започваме публикуването на изпратените за конкурса творби. Това е първият наш конкурс и от мързел и човеколюбие решихме да ги публикуваме всичките, във вида, в който дойдоха до нас.
Благодарим на всички, които ни писаха, а на победителите всички, които ни писаха – честито! Бъдете нащрек, че идват още конкурси!
Йееее! (това го казахте вие)
Летс джайв!
Какво се случи досега: Една от хрътките в двореца полудява и нахлува в залата, където се състои вечерята. Преди да скочи през прозореца успява да ухапе по бедрото 19 годишната Вийет, която не признава на никого за ухапването.
Същата вечер се случи още нещо любопитно. След вечерната игра на карти маркиз Улрик фон Хаспел се прибра в стаята си. Той извърши всички онези рутинни действия, които преди лягане извършваше по абсолютно същия начин, в абсолютно същата последователност в продължение на 45 години, когато изведнъж се натъкна на нещо необичайно – в бурканчето с нощни хапчета, което стоеше в шкафа в банята имаше малка, сребриста рибка.
Всички в Двореца знаеха, че фон Хаспел недовижда, особено нощем. Затова беше цяло чудо, че маркизът забеляза мъничкото същество сред лъскавите, разноцветни хапчета и не го погълна по погрешка с мъничко вода. Той извади рибката с дългите си, тънки, благороднически пръсти и я подуши. Не се доловяха ни най-малки признаци за разлагане. Очевидно рибата беше сложена съвсем скоро или пък… Маркизът отиде до спалнята и си сложи очилата. Огледа я по-добре. Беше изработена от гладка, чудесна на пипане лъскава материя, с големи – облещени очи, които повече подхождаха за страшен нощен ловец, отколкото за такава дребна играчка.
Маркизът се развълнува. От дуела си с брат си преди 12 години не се бе чувствал така. Какво беше това? Камера? Подслушвателно устройсто? Някакъв секретен предавател? Най-разумното нещо беше да отиде и да го изхвърли зад оградата. Вместо това маркиз фон Хаспел сложи рибката в устата си, надигна чашата с вода и я погълна.
© Basso Pomade
/следва продължение/
Днес имаме един доста лесен въпрос, но някакси не е редно да го пропускаме. Задава го д-р Михайлов, от кв. Банишора, София:
М: Здравей Лейла, има един въпрос, който доста ме тревожи. Защо сме родени?
Л: Как защо? За да живеем! До скоро!
Моля, задавайте своите въпроси към Лейла и всяка събота тя ще отговаря на един от тях.
© NASA
