Тази седмица Лена ни изпраща много поздрави от Техеран и ни пита:
Л: Здравей, Лейла! Питах се дали паяците гледат звездите нощем и въобще знаят ли за Млечния път?
Л: Здравей, Ленка. Kато цяло паяците гледат напред и не обръщат поглед към предишните си проекти. Страхотен въпрос! Честита Нова Година на всички!!!
Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.
Herr Makarenko стоеше на тротоара под падащия сняг. От няколко дни насам имаше безмилостна нужда да проумее живота и беше пуснал за това обява. Сега чакаше.
Дойде само един човек, Сартър. Herr Makarenko му подаде ръка без да сваля ръкавицата и двамата влязоха да изпият по едно.
Когато живееш, нищо не се случва. Декорът се променя, хора влизат и излизат и толкова. Никога няма начало. Ни в клин, ни в ръкав дни се наслагват към дните — безкрайна и монотонна аритметика. От време на време пристъпваш към частичен сбор и си казваш: пътувам от три години, от три години съм в Бувил. Край също няма — никога не напускаш отведнъж жена, приятел, град. Пък и всичко си прилича — Шанхай, Москва, Алжир само за две седмици се уеднаквяват. На момента — от дъжд на вятър — си правиш равносметка, установяваш, че си се оплел с някоя жена, че си се забъркал в някаква каша. Това трае колкото мълния. Сетне ходът се възобновява, отново започваш да събираш часове и дни. Понеделник, вторник, сряда. Април, май, юни. 1924, 1925, 1926.
Ето какво е да живееш. Когато разправяш живота си обаче, всичко се променя, макар промяната да остава незабелязана: доказателството е, че хората казват: „истинска история“. Като че ли може да има истински истории; събитията настъпват в един ред, а ние ги предаваме в обратния. Уж започваш отначало: „Беше хубава есенна вечер през 1922 година. Работех като писар при нотариус в Марон.“ Всъщност си започнал от края. Той е тук, незримо присъствие, което придава на няколкото думи тържественост и стойност на начало. „Разхождах се и неусетно излязох от селото, умислен за паричните си затруднения.“ Взето в прекия смисъл, изречението говори, че човекът е вглъбен, унил, че изобщо не му е до приключения и е изпаднал тъкмо в онова настроение, при което подминаваш събитията, без да им обръщаш внимание. Но краят е налице и преобразява всичко. За нас този човек вече е герой на историята. Неговото униние, паричните му затруднения са далеч по-важни от нашите, те сякаш са озарени от светлината на бъдните страсти. И разказът продължава наопаки — миговете са престанали да се трупат наслуки един връз друг, те са всмукани от края на историята — той ги притегля, а всеки от тях на свой ред притегля предшестващия го миг „Цареше мрак, улицата беше безлюдна.“ Фразата с подхвърлена небрежно, изглежда ненужна, но ние не се подлъгваме и я скътваме в съзнанието си — тя дава сведение, чиято стойност впоследствие ще проумеем. Така у нас се създава чувството, че героят е възприел като поличби и оброци подробностите от въпросната нощ или пък че само онези, които са били равнозначни на обещания, са стигнали до него и той е останал сляп и глух за всичко, невещаещо приключение. Забравям, че бъдещето все още е липсвало: човекът се е разхождал в нощ без знамения — тя безразборно му е предлагала еднообразните си дарове и той не е пробирал измежду тях.
И тази седмица не мина без драма! Лейла получи два въпроса от вечният си враг Койла, изпратени през двата й лакея pronenkoff и Славето. Ето въпросите:
P&С(К): „Скъпа Лейла искам да те питам нещо. Какво е да си риба, истинска риба живееща в планински поток с разпенени кристални води?“ и „Лейла, можеш ли да ми кажеш защо птичките пеят?“
Абсолютно подъл удар, нали?! Но Лейла успя да запази равновесие! Ето нейният отговор:
Л: Койла, каква приятна изненада! Знаех си, че не ти достига финес и фантазия да сготвиш подобаващо дори и една гозба! Изпращам ти малко по pronenkoff, а на Славето продиктувах тази наша стара семейна рецепта:
Пиле, облечено в риба
1 стрък кервиз
1/2 зъб от син кит
1 руло паяжина
1 с.л. фондьотен
2 очи на риба-щука
3 капач. зехтин
1 пеещо пиле
финес и фантазия (т.ч.)*
1 бут. водка “Кристал”
полезни зеленчуци
сол на вк.
Обличаш пилето като риба, като използваш финеса, фантазията и останалите продукти, фламбира се за 1 секунда и още докато пее се сервира с много полезни зеленчуци и остатъка от водката “Кристал”. Наздраве и весели празници!
Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.
* т.ч. – технически чист, Койла, не три чаши!
Приятели, напоследък Лейла е заета, ужасно заета! Едва днес тя успя да намери две минути свободно време… за да ни се оплаче колко е заета. Ние я утешихме с въпрос, пратен ни от Петър:
П: Лейла, защо не мога да съм лек като перце?
Л: Здравей, Петре! Всъщност МОЖЕШ! Но не трябва!*
Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.
* Спомни си какво се случи с Кейт Мос, спомни си защо изчезна Тони Мъглата и къде плаче Буба Скумрията.
Herr Makarenko се сети, че трябва да става рано и след като нави будилника, се върна към книгата:
„— Вашият приятел лесно може да се опише — отговори служителката. — Той е стар, як и красив, с побеляла коса и белег от сабя на лицето. Такава личност не може да не се разпознае.“
Да… Време беше Herr Makarenko да започне да пише автобиографията си. Книгата се казваше „Нови 1001 нощ“, а авторът е личност, която също всеки не може да не разпознае
-Това е. Почукай!
-На тази ли?
-Да.
Чук-чук.
-Не отваря.
-Опитай пак!
Чук-чук.
-Нц. Явно го няма.
-Тук е, видях го да се прибира.
-Може да е излязъл.
-Може.
-Ще пробвам още един път.
Чук-чук-чук.
Този път вратата се отваря.
Показва се млад господин, облечен, сънен.
Изглежда ни един по един и пита неопределено:
-Мен ли търсите?
-Добро утро! Нали Вие сте…
Влиза си и тръшва вратата. Ние – в антракт.
-Да почукам ли пак?
-Май няма смисъл. Да дойдем пак утре.
-Едва ли ще е по-различно.
-Така е. Да пробваме на другата врата.
Десет стъпки надясно. Чук-чук.
На вратата – господинът от първата врата. Ние – в шаш.
-Извинявайте, имаме грешка.
Тогава се отваря първата врата и се показвам аз!
Гледам известно време как се отдалечавамe с другия
и след това се прибирам.
