Бърнинг пиплз » изнудване

Официална молба

Sexxa — Tue, 06 Apr 2010 08:23:17 +0000

До г-н Л. Шапкар
Масата за Чай
Страната на чудесата

Уважаеми г-н Шапкар,

С оглед на настъпилите промени в семейния ми статус, моля изписването на фамилното ми име във Вашите покани за чай отсега нататък да бъде променено на Заек.

Надявам се това няма да промени топлите чувства помежду ни.

Искрено ваша,

Алиса В. Заек

Животът на десктопа

Sexxa — Fri, 12 Feb 2010 09:41:20 +0000

Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки. Вляво едно слабо момиче от офиса метеше пода и се оплакваше на секретарката, че чистачката за нищо не става. Финансовият мениджър мина зад кашона енергийни напитки на Боса, и загледан в някакви сметки отчаяно заклати глава. Чуха се изстрели. Босът погледна над пакета, не видя кой стреля и се прехвърли бързо към стълбището вдясно водещо към тайния център за задачи. Всичко стана черно за секунди, докато очите му не се фокусираха върху гледка, която страшно напомняше на сайта титръба.ком. Тихата музика на Аделе започна. Гледката изчезна почти мигновено, както се беше показала и Босът влезе в централата и започна настървено да върши предложените задачи, за които имаше необходимите единици енергия. На втората обаче животът му сякаш застина на пауза и пред очите му се намести гледка на фотошоп, а от някъде в дясно се разнесе гласът на Енрике Иглесиас пеещ за Божествения ритъм. Мина Шефът и Босът усети, че се смалява, не като Алиса, а сякаш изчезва в стартбара на уиндоус.

Животът на Теменуга

Sexxa — Tue, 15 Sep 2009 14:56:33 +0000

- хмм – каза Тя недоволно.
- мхм – каза Той, за да обори нейното подозрение.
- ммх – каза Тя, за да се заяде.
- ххх – каза Той от скука.
- Мръсник! Надяваше аз да кажа “ммм” нали? – казя Тя и го шамароса.

Перцето

skare — Fri, 04 Sep 2009 16:31:00 +0000

Във Вторник “Паркинги и гаражи” разкараха последния си басист. В Сряда му пратиха покана с препоръчано да върне ведомственото перце и всички активи на банката. В Четвъртък той звънна на вратата на Морбида, вокала, с пощенска кутия в ръка, съдържаща обратната разписка.

- Кво перце, бе копеле?
- Здрасти, влизай!
- Кво да влизам, с обувки съм! Кво е тва перце?
- Мммм, перцето, дето ти го дадохме.
- Какво сте ми дали бе, чико! Това перце го направих сам от парче плоча от Мастъра.
- Е да де, той си иска парчето.
- А може ли да му го…
- Добре, какво да ти кажа, сега? Иска си го, негова е плочата.
- Ама я даде.
- Е дал я е ама сега е на друг акъл.
- Е значи ще му намушкам перцето..
- Глей са, що просто не го върнеш?
- Принципно е, баси. Аз ако върна перцето какво ми остава? Не се разбрахме за новия албум, не съм могъл да свиря, глупости… Какво ми остава?
- А за какво ти е проклетото перце?
- Ми дрънкам си с него.
- Ама Мастъра си го иска.
- Ми кажи му да ми звънне.

Мастъра не звънна.

Ивана, нейните интереси

Basso Pomade — Fri, 04 Sep 2009 14:01:15 +0000

Ивана се показа на вратата и поздрави тихо. Служителят беше млад мъж с делови вид, малки мустачки и гъста, тъмна, добре вчесана коса. Носеше очила с жълти стъкла, хубава светла риза и скъп часовник. Покани я да седне и на свой ред се настани в удобния си черен кожен стол. Сложи формулярите пред себе си и веднага сбърчи вежди.

- Съжалявам, нямах по-подходяща снимка – каза Ивана тихо.
- Защо не сложихте обикновена, паспортна?

Ивана се усмихна срамежливо и се раздвижи на стола си.

- Там съм прекалено ококорена.
- Няма проблеми – каза служителят сухо.
- Поне се вижда, че съм весел човек, хах – се обади Ивана, но веднага съжали. Патица, помисли си тя, ядосана на себе си.

Сухарят се зае да разглежда листата. Почти веднага направи нова гримаса, присви очи и приближи лицето си сякаш искаше да прочете нещо, написано със светъл молив и много малки буквички между редовете.

- Като малка исках да стана психолог – обясни Ивана – Беше преди години. Отдавна не съм имала проблеми. Вече съм нов човек, хах!

Мъжът нищо не каза, само повдигна леко рамене и въздъхна тихо. Ивана следеше притеснено реакциите му – от този мухльо зависеше кариерата й в Агенцията. Погледът му отново зашари по документа. Не след дълго отново спря. Минаха няколко секунди.

- Онлайн шопинг?
- Да?
- Само това ли са интересите ви?

Ивана усети как гневът я завладява. Служителят я гледаше в очите. Лицето му не изразяваше никаква емоция.

- Не. Аз просто… Още ли трябва да напиша?
- Това е нещо, което вие сама трябва да прецените.
- Ами…
- Да?
- Хотели? Вибратори?
- Да?
- Различни цветове, размери??

В очите на служителя като че ли вече се четеше лека насмешка. Ивана стана и го хвана за вратовръзката.

- Наистина имам нужда от тази работа!

Мустаците на отговорника по човешки ресурси на Агенцията бавно се разшириха в широка приятелска усмивка.

Диалог на деня, 1 Септември, 2009 г.

skare — Wed, 02 Sep 2009 10:10:19 +0000

По наклонената улица се срещат баба с малката си внучка с друга баба. След увода, баба 2 се навежда към момиченцето и го заговаря мило:

- Това от остров Тасос ли си го купихте?

Момиченцето мълчи.

- От Тасос ли си го купихте?
- …
- Нали бяхте в Гърция?
- Да, бяхме в Гърция.
- На остров Тасос?
- Не, на остров…
- Е, все едно!

Бабата отвръща поглед и вдига глава с лек яд и умерено разочарование. Това, младите…

На почивка с брат ми

skare — Mon, 17 Aug 2009 13:45:27 +0000

За трета година почиваме на Майчините острови. Това лято, за разлика от предишните, се оказа горещо. Мини все ме навива да ходим по сенките само, ама аз да не съм луд? Не съм. Ходим с него по горещия пясък и бавно се люлеем във въздуха.
- Батко, ти обичаш ли сладолед?
Как да не обичам?! Обичам.
- Обичам. Ти?
- И аз.
Мълчи.
- Батко, хайде да си купим сладолед.
Стъпалата ни са изтръпнали от горещината. Плюя си на петите и продължавам да ходя на пръсти. Слюнката се стича към тях и ги изстудява постепенно. Вече се чувствам по-добре.
- Айде стига с тоя сладолед! – млясвам му един по врата и той пада, на шега. После отиваме до болницата.
- Един ванилов за малкия и два дефламола!

Живей простичко

Albert Conus — Fri, 14 Aug 2009 01:25:56 +0000

Опитвам се, доколкото мога, да живея живота си простичко и подредено, без излишни усложнения. За съжаление се получава точно обратното. Веднъж взех да се оплаквам на някого в каква каша е започнал да се превръща животът ми. Както обикновено ми беше трудно да намеря точните думи, затова реших да му го начертая:

“Ей такова горе-долу, копеле”, чертаех аз. “Разбираш ли? Недей да настояваш… Кво викаш? Верно? Добре де, айде, айде да ходим…”