Тази седмица въпрос задава Чон:
Ч: Здравей, Лейла. Какво представлява влюбването?
Л: Здравей Чон, благодаря за интересния въпрос, но и той, както останалите е твърде лесен. Влюпването се наблюдава при малките динозавърчета, когато поради една или друга причина след излюпването си те се прибират обратно в яйцата. До следващата събота!
Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.
Тази седмица Лейла отговаря на въпрос на Basso Pomade:
БП: Здравей Лейла! Винаги съм искал да знам какво се случва с хората, след като умрат? Благодаря.
Л: Здравейте Басо. Много просто – превръщат се в скелети на динозаври.
Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.
Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема й. Лили се нацупи от липсата на внимание и си свали горнището на банския, но това май на никого не направи впечатление. Смъкна босите си карака шумно от стола и затупурка по дървения под надолу към морето. Притича по горещия пясък и с плисък се метна с главата надолу в спокойната вода… половин секунда по-късно излезе покрита с водорасли и кисела физиономия, една медуза да има в морето и тя ще свърши в нейния бански. Свали си долнището с рязко движение и махна малката лепкава нахалница. Усети тишината настъпила по цялата плажна ивица, усети стотиците погледи впити в нея, вдигна глава и трескаво се опита да разбере причината за внезапното, вече нежелано внимание на всички върху нея. Мамка му! Опашката й се беше показала отзад, мамка му! В замръзналото удивление на тълпата, барманът прескочи с една ръка плота и се затича към нея по пясъка с нечовешка грация. По пътя натисна нещо около гърдите си и кожата му се разцепи, зелена и блестяща под августувското слънце. Лили беше щастлива, махна с опашчица и двамата заплуваха заедно към шамандурата.
Влязоха без да платят. Таткото на Лили обясни на охраната, че били извикани по спешност да изрисуват люспите на Глупозавъра и онези клъвнаха. Сега стояха пред огромните бетонни влечуги, разпръснати из цялото поле и смучеха ледено-студено гуарапо в картонени чаши.
- Тате, нали динозаврите наистина са съществували?
- Съществували са.
- Но са умрели после, нали?
- Да, умрели са.
- Ама всичките ли?
- Така мисля.
- Абсолютно всичките ли? Нито един ли не е останал?
- Нито един.
- Е, тате, може някои пък да е останал жив, но да се крие.
- Да, възможно е.
- А някои са се превърнали в крокодили и в птици, нали?
- Как така в птици?
- Ами ей така, пораснали са им крила, пера.
- Да, наистина.
- А тате, как точно са умрели?
- Ами… Не се знае точно…
Двамата се погледнаха. Уж само за секунда, а всъщност – цяла вечност. Таткото на Лили обърна глава към каменните чудовища и потърси отговор в гърбавите им, недодялани фигури. Малко по-надолу имаше нещо като гигантски бобър с бодли. Хрумна му нещо. Наведе се над дъщеря си и бързо зашепна:
- Ами знаеш ли как? Убили са ги! Един по един! Убил ги е първият бозайник, намушкал ги е с кука за плетене в окото, докато се е къпал. Динозаврите идвали да погледнат през ключалката и той оп! – с куката…
Лили го гледаше с възхищение.
Птички пеят, в мечти се люлеят
- Тате, Рекс има ли опашка?
- Има.
- Ама къса, нали?
- Не, не е къса.
- Значи е дълга. А колко зъба има?
- 300 зъба.
- Повече от акула, нали?
- Да, защото има по-голяма уста.
- Тате, а съществува ли наистина Кинг Конг?
- Съществува.
- Но живее на остров, нали? Айде да отидем да го намерим!
- Добре, но ще ни трябва кораб.
- А с хондата не може ли?
- Еми… може.
- Или с летящата чиния?
- Да, така също може.
На петия си рожден ден Лили получи за подарък плюшена играчка Кинг Конг. На филма никога не плака, но ако Кинг Конг го нямаше в леглото й вечер ставаха големи драми. Всяка вечер тя го прегръщаше и разговаряше с него. Питаше го:
- Хееей, Кинг Конг, имаш ли си жена?
После го сънуваше и се опитваше да нарисува сънищата си.
- Тате, това е момиче-брахиозавър, правя й косата. Ето, ще направя висоооко дърво, макар, че почти не мога да рисувам дървета. Тя яде листа!
Лили много обичаше да рисува.
- Тате, нали всяко животно има уши? – и Лили рисуваше уши на брахиозавъра. – Ето как реве, грозотийката.
Когато стана на 10 таткото на Лили й разреши да ходи по улиците сама.
Когато стана на 15 й купи снегорин.
Когато стана на 20 отидоха на екскурзия в Монголия.
На 25-тия си рожден ден Лили избяга от къщи, без да остави бележка. Когато татко й разбра, той излезе да я търси из квартала, разпитваше съседите, пусна обява във вестника, но никой не се обади. След няколко седмици таткото разбра, че Лили няма да се върне. Той излезе на терасата и запали цигара. Най-сетне можеше да изпълни мечтата си да стане пияница и безделник.
Тая работа нямаше да свърши добре и Лили си го знаеше. Изобщо винаги когато си знаеше, че нещо няма да стане то не ставаше, но шефът й, един стегозавър, й ревеше над главата и клатеше муцуна така, че плочките на гърба му се пляскаха една в друга.
Лили въздъха и вдигна телефона, явно щеше да й се наложи да замести главния готвач. Като цяло напоследък за всичко все нея пращаха, а тя отговаряше само и единствено за цвета на палатката, която стоеше пред входа на тяхната ливада-бардак. Цвета знаеше идеално как да си го поддържа – редовна урина от ихтозавър с примеси на плезиозавърска кръв, понякога след пиянска нощ можеше да докопа и малко тиранозавърска вечеря и тогава ставаше електрическо жълто.
Тази палатка й беше единственото останало от щастливите дни, когато не вярваше в динозаври и пазаруваше всяка вечер в Билла за вечеря. Прекарваше лятото си пак с тази палатка на морето, когато с приятели край огъня пиеха евтин ром и мечтаеха за истински приключения, а не за офисни проблеми и борба със спам-а. После една вечер Лили и приятелите й бяха отвлечени, никой не разбра как, в тъмното Лили усети някой да й дърпа палатката и изкочи с две метални фенерчета в ръка да набие нещастника-пияница, който сигурно се опитваше да я обърне и да се завие с нея. Обаче там нямаше никой, изобщо никъде наоколо нямаше друго освен плаж и дървета, даже следи нямаше, сякаш никога не е имало. Лили се изпишка в храстите и се прибра обратно. Тя по принцип сънуваше много и понякога имаше халюцинации нощно време когато ставаше да пишка, не се притесняваше от тях вече.
На сутринта още нямаше никой. Лили стана и отиде да поплува, изобщо не се притесни – и по-реални сънища от това беше имала. Притесни се едва след като към обяд стана наистина много гладна, а когато беше гладна насън винаги се будеше. Влезе да поплува пак, защото плуваше зле и се нагълтваше със солена вода което залъгваше глада й. Както си пляскаше и плуваше изведнъж стана много плитко и корема и опря в дъното. Лили наивно реши да се изправи и тогава изведнъж наистина й стана гадно, за една секунда в главата си чу собствения глас да пищи ясно и високо, само дето наум. Това отдолу беше лигаво… to be continued
Цяла сутрин нямах работа и пак си губих времето в тая черна дупка – интернет. Предлагам ви списък с някои популярни и не толкова популярни, но достатъчно любопитни теории, на които попаднах, докато търсех истинската причина за изчезването на динозаврите преди 65 милиона години:
Сблъсък на земята с огромен астероид. Сблъсъкът причинил чудовищна катастрофа, довела до множество промени в климата. Динозаврите не са успели да се приспособят. Най-популярната теория.
Изригване на вулкан. Вулкан в Индийския океан е отделил огромни количества вулканична пепел и серен диоксид във въздуха. Това довело до затъмнение на слънчевата светлина, промяна на климата и появата на киселинни дъждове. Някои учени твърдят, че вулканът е изригнал веднага, след като астероидът е паднал, като по този начин на практика ги е „довършил“.
Динозавърски грип. Нова, набираща сили теория: глобална епидемия предизвикана от мутирал в тялото на прародител на свинята летен грип. Полученият устойчив щам е можел да се предава изключително лесно от динозавър на динозавър.
Метеоритен дъжд. Динозаврите си мислели, че е съвсем обикновен дъжд и излезли да се поизмият, но банята се оказала смъртоносна. Как ви звучи?
Хората. Това в един вестник го прочетох. Мисля, че заглавието е достатъчно: „Маскиран мъж уби динозавър с нож“. Колко му е да убиеш динозавър?
Световната криза. Доста сериозна теория имайки предвид, че икономиката не е била баш най-силната страна на динозаврите.
Зората. Твърди се, че се е случило по времето, когато зората можела да предизвиква смърт.
Смехът. Някой динозавър е направил фатална грешка, като е разказал Прекалено смешен виц.
Извънземните. Уморили са ги с иридий. По-късно са намерили малко по-подходяща планета няколко светлинни години по-нататък.
Президентът. Докато бил на сафари. Странна теория. И това в един вестник го прочетох.
