- По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен. – продавачката дръпна голяма, червена ръчка, с глазирано като ябълка червено топче на върха и в долния край на автомата се показа лъскава нова звезда.
- Благодаря – каза той – какво ви дължа?
- Нищо, нали е Коледа? – продавачката се усмихна и показа шест реда идеално остри зъби.
- Весела Коледа тогава!
- Весела Коледа!
…
- Скъпа, прибрах се, спри климатика, реших проблема.
Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол. Сега трябва да пуснат Рамщайн за да не заспят хората от липса на кислород. Мамка им на тези ежеседмични промени и нивелации.
Обади се, поръча 12 хиляди плаката и 250 хиляди билета, а после звънна по червения телефон в централата на племето рокажии, че ще трябва да работят извънредно.
До г-н Л. Шапкар
Масата за Чай
Страната на чудесата
Уважаеми г-н Шапкар,
С оглед на настъпилите промени в семейния ми статус, моля изписването на фамилното ми име във Вашите покани за чай отсега нататък да бъде променено на Заек.
Надявам се това няма да промени топлите чувства помежду ни.
Искрено ваша,
Алиса В. Заек
Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки. Вляво едно слабо момиче от офиса метеше пода и се оплакваше на секретарката, че чистачката за нищо не става. Финансовият мениджър мина зад кашона енергийни напитки на Боса, и загледан в някакви сметки отчаяно заклати глава. Чуха се изстрели. Босът погледна над пакета, не видя кой стреля и се прехвърли бързо към стълбището вдясно водещо към тайния център за задачи. Всичко стана черно за секунди, докато очите му не се фокусираха върху гледка, която страшно напомняше на сайта титръба.ком. Тихата музика на Аделе започна. Гледката изчезна почти мигновено, както се беше показала и Босът влезе в централата и започна настървено да върши предложените задачи, за които имаше необходимите единици енергия. На втората обаче животът му сякаш застина на пауза и пред очите му се намести гледка на фотошоп, а от някъде в дясно се разнесе гласът на Енрике Иглесиас пеещ за Божествения ритъм. Мина Шефът и Босът усети, че се смалява, не като Алиса, а сякаш изчезва в стартбара на уиндоус.
Екипът на Бърнинг пипъл има удоволствието да ви съобщи, че след безсънна нощ наши сътрудници успяха да дезактивират отвратителните въртящи се кръгчета, които от известно време обикалят и тормозят интернет потребителите от цял свят, причинявайки им гадене, сърбеж и мъчително безпокойство.
Моля, мийте си често ръцете и не кликайте върху картинката, докато тестовете ни не приключат и заразата не бъде напълно елиминирана.
Наши симпатизанти ни докладваха, че от снощи по витрините на целия свят е започнала подмяната на старите с новите модели манекени. Поетапно ще бъдат подменени първо женските, а след това и мъжките модели.
© Perdutto
Към средата на горичката, Червената Шапчица реши да поспре за малко, за да си намести изкуствените мигли. Не й се искаше да се излага, в случай че попадне на ловец. И тогава й падна лявата леща! Остави кошницата на едно пънче и клекна да я търси. Търсенето беше сравнително сложно, тъй като можеше да използва само едно око – това с лещата и само една ръка. Тогава се появи Вълкът:
- Ауууу! Какво правиш, Червена Шапчице?
- Ой! Здрасти, Вълчо, търся си лещата, падна ми преди малко в тревата.
- Аууууууу, че неприятно! Ще ти помогна в търсенето. – каза Вълкът и задуши.
- Ако искаш да подушиш втората ми леща, така по-лесно ще търсиш? – предложи момиченцето.
- Даййй, да видим.
Червената Шапчица посегна и внимателно свали лещата с правилната ръка и я подаде към Вълка. Той посегна да я подуши, но от дъха му лещата отлетя и се изгуби.
- Глупав вълк! – изруга Шапчицата. Защо пускат такива като тебе в Гората изобщо! Да мине един ловец и да ви изтрепа, най-добре ще е.
Вълкът се засегна, малко. Потърси и нищо. После се смахна нанякъде. Върна се и от яд изяде момичето. Ама тя взе, че при процеса го разпори на две.
Дойде, неканен Ловеца. Поогледа се, видя изядено девойче в скъсан вълк. Голям късмет, има що! Набара кошницата и изпука виното за минути. Нещо никак не вървеше тия дни. И си спомни с умиление – I shot a man in Reno just to watch him die – и доволен предаде кожата и костите на вторични да си правят нови приказки. А бабата заболя от неврози, женски, с елементи на хапчета.
Този блог е опит на съвременното интерактивно пространство да се материализира под формата на горящи хора. Идеята е, че с новите закони и правила може да се бие по изостаналостта и безкрайното протакане на нематериалното пространсвтво. Чрез нови приятелства, необвързващи връзки и малко фалшиви обещания сме решили да стигнем далеч.
Подай ръка днес и остани така, докато те заболи. Нищото лекува.
Това е засега, пийпз.
Лес бърн.
