Животът на десктопа
Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки. Вляво едно слабо момиче от офиса метеше пода и се оплакваше на секретарката, че чистачката за нищо не става. Финансовият мениджър мина зад кашона енергийни напитки на Боса, и загледан в някакви сметки отчаяно заклати глава. Чуха се изстрели. Босът погледна над пакета, не видя кой стреля и се прехвърли бързо към стълбището вдясно водещо към тайния център за задачи. Всичко стана черно за секунди, докато очите му не се фокусираха върху гледка, която страшно напомняше на сайта титръба.ком. Тихата музика на Аделе започна. Гледката изчезна почти мигновено, както се беше показала и Босът влезе в централата и започна настървено да върши предложените задачи, за които имаше необходимите единици енергия. На втората обаче животът му сякаш застина на пауза и пред очите му се намести гледка на фотошоп, а от някъде в дясно се разнесе гласът на Енрике Иглесиас пеещ за Божествения ритъм. Мина Шефът и Босът усети, че се смалява, не като Алиса, а сякаш изчезва в стартбара на уиндоус.
Девет изобретения на бъдещето
След презентацията за Рая слязох в кафето да изпия един чай. Обикновен ден от ежедневието, който (ако имах избор) бих прекарал в изобретяване на нови апарати. Но в този ден избор ми бе отказан.
Барманът, бивш мой студент (никога не прокопсват, даже съм учуден на успеха на този) ми кима и ми казва, че сервитьорката се е успала и може да ме обслужи на бара. Питам го за дребните неща от живота, а той съвсем отклонява разговора и започва да ми разказва как смятал да емигрира и да започне бизнес с машини за прически за купони. Изобретил бил вече няколко… Не намирам сили да го прекъсна и си мисля, не трябваше да го пускам. Трябваше да му пиша двойка на държавния и да го оставя да се гърчи в лапите на администраторките. Сега съм принуден да слушам за безумната машина, която за по-малко от пет минути прави от косата ти празник на цветове и форми. Естествено, у нас нямало пазар за такъв уред.
- Палдиньо – спомням си името му – защо изостави учението? – в опит да го накарам да млъкне.
- Така и не знам защо го почнах – казва той и започва да си играе с компютъра. След малко гръмва новият хит на Мануш – за момиче, което обичал, а тя заминала за луната с друг.
Младежът ми сервира чая, като обилно разлива в паничката. Сядам в най далечния ъгьл и гълтам няколко прахчета с надеждата, че те ще омекотят ударите, нанасяни от бесния ритъм. На съседната маса говорят за края на света – след последните катаклизми от 2012, тоя път на човечеството няма да му се размине. Естествено щели да останат онези в космоса, но те вече били жалки мутации.
Събирам сили да се върна в клас и да довърша лекцията. Не мога да дочакам вечерта, когато ще се отпусна до купчината розово желе. Никога не съм допускал, че бих могъл да изпитвам чувства, към нещо толкова хомогенно.
Как се установява контакт между две машини
Веднъж майка му на Пердуто го хванала да клечи под масата.
- Дуто, какво правиш там, излез веднага! – изкомандвала го тя.
Момчето се изправило срещу нея. По носа му имало прах.
- Подслушвам модемите, мамо.
Майка му въздъхнала. Защо момчето й не можеше да бъде като всички останали деца?
- Нямаш ли си по-добро занимание, Дути?
- Как така ПО-добро??
- Би могъл да излезеш, да се видиш с приятели…
- Но те пушат марихуана, мамо – казал с равен глас малкият Пердуто, докато гледал майка си право в очите.
Тя се нацупила и излязла от стаята, а Пердуто отново се заврял под бюрото си и допрял глава до мигащото с малки червени светлинки устройство. Дочул тихите им гласчета:
- Бийп?
- Бийп.
- Бииииийп, биииийп, бииийп…
Момчето бързо написало няколко реда в тефтера си и пак долепило ухо.
Върнън
Уилфредо хич не обичаше да дава обяснение на Хулия къде излиза толкова често. В началото все имаше уж някакъв повод във фирмата, я работа, я заседание, я рожден ден, я покер, я мач на отбора по крикит, но дойде време, в което изобщо спря да я осведомява.
Хулия пък се шегуваше с него, че ще си намери любовник и накрая съвсем не на шега си купи онзи робот. Нарече го Върнън, на името на някакъв тип от сериалите. Сглоби го съвсем сама. Нощ след нощ разглеждаше схемите, занимаваше се и Уилфредо беше доволен. Дори започна да й купува разни допълнителни приставки и аксесоари за робота, за да не секва интересът й. Изобщо не го интересуваше какво правят роботът и Хулия, докато го няма.
Една вечер се прибра късно и вкъщи беше тихо. Съблече се безшумно и се промъкна в леглото. Протегна ръка да докосне Хулия, но вместо меката плът усети студенината на метала. Тогава Хулия запали лампата. По дяволите, хич не изглеждаше зле в тия тъмни очила и този шлифер, каква беше тази изненада?
- Давай Върнън! Убий го! – изкрещя тя.
Машина за пушене на работното място
Като начало ще започна да изброявам най-различните изобретения, които ми идват наум, без да се опитвам да ги окачествявам като добри или лоши. Всеки сам съзнава, че както повечето неща и те биха могли да бъдат както полезни, така и вредни.
Едно от тях, признавам доста стара идея, е „машината за пушене на работното място”. Разбира се, тя е огромна, най малко два или четири метра, тройно обезопасена, с много маркучи, съдове с разни течности, бутилки с газ, манометри, най-различни отделения за изсмукване, отвеждане и филтриране на дима, както и с внушителна 40 литрова стъклена бутилка с вода, през която минават мехурчетата. Машината е снабдена с колелца, което улеснява транспортирането й. Основен детайл е маската за пушене, която има вид на най-обикновен противогаз.
Има опция за светлинна и звукова сигнализация при запалване на филтъра.
С това изобретение бихте могли спокойно да пушите в офиса, без да пречите на останалите.
