Слънчоглед

Ще дойде утрешният ден, ще почука Пенчо по челото и ще му каже:
– Ставай, Пенчо, дойдох.

Ще дойде утрешният ден, ще почука Пенчо по челото и ще му каже:

– Ставай, Пенчо, дойдох.

Пенчо ще стане, ще си обуе чехлите, ще се почеше и ще излезе от спалнята. Ще разбере, че е дошъл нов ден и този ден е празник. Час по-късно ще е вече на поляната, точно до Централния Парк, където се случва всичко. Денят там вече отдавна е дошъл и космонавти се спускат с парашути, Магелан язди пони, котки се ближат. Пенчо ще кльофне една мека шапка на тиквата си, за да се пази от Слънцето и ще се усмихне – празник е. Днес е Празника на Сушата.

Пенчо ще се разходи сред хората, ще поздравява, ще размаха флагче, което ще му даде бившо гадже на жена му, после флагчето ще изчезне и ще стане боклук на другия край на града. Пенчо ще се отегчи и като изсъхне, колкото е прилично, ще се прибере. Котката ще го полази, Пенчо ще заспи. Тогава куклите ще се размърдат и ще го наобиколят. Ще зашепнат в ухите му страшни клетви, научени в Отвъдното и Отдолното. Пенчо ще почне да потъва, да се топи, да съхне още повече. Празник е. Куклите ще го нагазят с крака, както се пере килим, ще изцедят мръсното и мокрото от него. Дете ще го сложи в тетрадката си с хербарий. Като го питат „Какво листо е това?“, ще кима, защото не говори езика.

Ех, Пенчо, прочети една книга днес, убий врабче и остави мравките да смятат. И утре е ден, ако успееш.

2 коментара към “Слънчоглед”

  1. Остатъка от живота на Пенчо

    Пенчо се събути тази сутрин кисел, беше сънувал досадни размазани сънища за мравки, насилствено изсушаване на хора и за сестра му, която почина на 14 от пневмония. Не обичаше да мисли за това, чустваше се виновен за нейната смърт. Ако не беше той, тя може би щеше да е жива, ако не беше неговата мания да закопава куклите й в пясъчника край скалите, тя никога нямаше да хване пневмония. Ако скаре не й беше казал къде ги крие Пенчо може би тя никога нямаше да иде до пясъчника. Ако Пенчо беше убил скаре от самото начало никога нямаше да да стане гей. Скаре беше виновен за всичко!

    Пенчо въздъхна и се почеса по носа. Не беше честно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *