Ще те намеря, където и да си

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема й…

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема й. Лили се нацупи от липсата на внимание и си свали горнището на банския, но това май на никого не направи впечатление. Смъкна босите си карака шумно от стола и затупурка по дървения под надолу към морето. Притича по горещия пясък и с плисък се метна с главата надолу в спокойната вода… половин секунда по-късно излезе покрита с водорасли и кисела физиономия, една медуза да има в морето и тя ще свърши в нейния бански. Свали си долнището с рязко движение и махна малката лепкава нахалница. Усети тишината настъпила по цялата плажна ивица, усети стотиците погледи впити в нея, вдигна глава и трескаво се опита да разбере причината за внезапното, вече нежелано внимание на всички върху нея. Мамка му! Опашката й се беше показала отзад, мамка му! В замръзналото удивление на тълпата, барманът прескочи с една ръка плота и се затича към нея по пясъка с нечовешка грация. По пътя натисна нещо около гърдите си и кожата му се разцепи, зелена и блестяща под августувското слънце. Лили беше щастлива, махна с опашчица и двамата заплуваха заедно към шамандурата.

Официално съобщение

С течение на времето възникват много въпроси: какъв е този сайт, каква е целта му, какви са вашите ценности…

The Wailers - Burnin

С течение на времето възникват много въпроси: какъв е този сайт, каква е целта му, какви са вашите ценности, как се става горящ човек и прочее. Уверяваме ви, че вие ще сте първите, които ще научите техните отговори – разбира се, веднага щом самите ние ги разберем.

А дотогава нека всички запазим спокойствие и добро настроение, защото:

Ще има

Приятели

Горящият човек,
Който мечтае да плува без да угасне…

Горящият човек,
Който мечтае да плува без да угасне

и

Водният човек,
Който мечтае да копае, но не гроба си

и

Земният човек,
Който мечтае да гори без претопяване

и

Дървесният човек,
Който мечтае да гравира без да посича

и

Наивният човек,
Който мечтае за мир без война

и

Пластмасовият човек,
Който не мечтае

и

Въздушният човек,
Който може да мечтае без да мечтае

и

Целият човек,
Който може всичко, но само се смее :-))))))))))))

Видове

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми – най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал…

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми – най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал.

Все още ме болеше главата от пиянството снощи. „Излекувай ме“, се опитах да му внуша, но то ми даде да разбера, че не лекува по този начин. Защо дойде тогава точно при мен, защо точно сега? Знаеш ли въобще от какво имам нужда?

Съществото е като стъклена топка, в която са събрани хиляди преливащи цветове. По начина, по който ги променя разбирам какво ми казва. Лошо ми е. Поглеждам го и му казвам: „Прегърни ме“. То застава над голия ми корем и започва да свети в червено. Усещам топлина и внезапен прилив на спокойствие. „Не мисли“, чувам в главата си.

Не знам колко време е минало. Може би съм заспал, защото ми се присъни дълга маса, с насядали деца, всичките облечени еднакво и хранещи се тихичко под нечий надзор. Едно дете обаче изведнъж леко се залюлява и пада назад със стола си. Стряскам се, сякаш аз съм този, който пада. Надигам глава. Съществото се е свило между краката и корема ми.

Ти не разбираш, аз нямам нужда от всички тия магии. Искам просто някой да ме прегърне, да ме стисне силно.

Съществото направи нещо. Завибрира едва доловимо и цветовете отново се разляха по вътрешностите му. Свих се отново на кълбо и затворих очи. Появи се отново дългата маса с децата. Столът на падналото дете започна бавно да се вдига нагоре, сякаш някой връщаше ленатата наобратно. Чух хлопване и всичко отново се подреди. Децата се хранеха тихо, построени в две редици върху дълга маса. Някъде извън кадър, прав, в дъното на залата някой следеше храненето да протича без произшествия.

Врачка

Върху дланта ви се пише
По бинта, с шарен флумастер…

Върху дланта ви се пише
По бинта, с шарен флумастер:
Пламенни плувци,
Запалени по аматьорски стил
„Приятелство“

Съмишлие

„Ребята, давайте жить дружно!“, самоцитира се изпод пантоф Котаракът Леополд…

„Ребята, давайте жить дружно!“, самоцитира се изпод пантоф Котаракът Леополд. Общува си със мишките. А те не го бръснат и не го бръснат.

Това е то, съмишлие!
The best a cat can get!

Ще те намерят!

Първо реши, че Сахара е подходящо място. Там сгушена сред дюните никой нямаше да може да я намери. Но се разколеба. Прекалено ярко се открояваше с лилавата си рокля върху светложълтите пясъци…

Първо реши, че Сахара е подходящо място. Там сгушена сред дюните никой нямаше да може да я намери. Но се разколеба. Прекалено ярко се открояваше с лилавата си рокля върху светложълтите пясъци.

После в Google Earth намери малък остров насред Тихия океан. Изглеждаше необитаван и достатъчно отдалечен от всякаква цивилизация. Можеше да си построи колибка с покрив от гуано, наблизо най-вероятно течеше рекичка, а морето бе пълно с риба. Само дето въздушните пирати, които единствено се съгласяваха да правят полети със самоделните си самолети по тези диви места бяха до един мошеници с прогнили продажни души. За една шепа гръцки драхми бяха готови да изпеят на всеки срещнат къде се намира. С лодка пък бе немислимо. За да оцелееш три седмици в открито море трябва да пиеш кръв от акули и други гадости. Потръпна с отвращение.

Сети се за едни приятелчета, които живееха в планината, в една хубава къща с двор. Но и там не беше безопасно. Макар че, от друга страна в този двор можеше да се изкопае чудесен бункер и може би скрита в него нямаше да успеят да я намерят. Махна нервно с ръка. Нямаше време, трябваше спешно да измисли нещо. На следващият ден…

Б.А. Краят на разказа бе унищожен по невнимание, при игра със запалка. Моля ако някой има идеи за нов финал да си го напише сам.

Абсолютно продължаващи

„Аз чувствам наслада, вървя и четя виталозите”, ехтеше шлагерът в главата й под шарената сянка на Виталожкия лес…

„Аз чувствам наслада, вървя и четя виталозите”, ехтеше шлагерът в главата й под шарената сянка на Виталожкия лес. Стотици стволове, осеяни с меко шумящи листове. А! Ето го и виталогът, който се надяваше да открие.

ВЕДЪР ПОМЕН

НА 33 АВГ. Т.Г. СЕ НАВЪРШИХА 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА

ЙОСТА БЕРЛИНГ (ДЪЛГИЯ),

ПРЪВ ПРИЯТЕЛ НА (по ред на запознанството):

МАНШОН

ПОЛУОБУВКА

МЪХЕСТА БРАДА

СНУСМУМРИК

И

ДОЛУИЗБРОЕНИТЕ 76.

Усмихна се леко на малката буква, с която фигурираше името й в списъка и продължи да чете.

ДОСЕГАШНИ ДЕЛА НА ЙОСТА БЕРЛИНГ (ДЪЛГИЯ), С КОИТО ПЪРВИТЕ МУ ПРИЯТЕЛИ СЕ ГОРДЕЯТ (по азбучен ред):

АНТ…

Не! Всъщност не й се дочиташе. Не че собствените й спомени точно за Йоста не бяха достатъчно ярки, но предпочете да откъсне свободно парченце от виталога и да го погълне за мултимедия на остатъка от него.

Носталгията притъпена! До следващата невъзможна среща.

Градинар и адвокат

– Добър ден!
– Мордор!
– Евентуално.

– Добър ден!
– Мордор!
– Евентуално.
– На поразия!
– Хм…
– Казвам ти!

Млъкват.  Адвокатът отпива от общата чаша.

– Това с транзакциите няма как, просто не става.
– И какво правим? – нервно.
– Склад.
– Марина няма да ни пусне.
– Коя беше Марина?

Погледи към различни прозорци на стаята.  После погледите се срещат.

– А Динко?
– Динко е леке.
– Брат ми е.
– Брат ти е леке.
– Сестра ти е заспа.
– Майка ти е…
– Сетих се!

Става.  Обикаля го два пъти и пак сяда.  Напрежение.

– Какво се сети.
– Нещо за сестра ти.

Гризане на нокти.

– Ами значи няма да стане.
– Аз ти казах!
– Да.  Ще тръгвам тогава.
– Момент!
– Какво?
– Майка ти ме помоли да ти предам това писмо.
– Мерси!  Чао!
– Чао!  До после!