Има ли купон след смъртта?

Избрани пасажи от завещанието на Басо Помадата.

Избрани пасажи от завещанието на Басо Помадата

Ако умра на Хелоуин направете си майтап с трупа ми. Маскирайте го като мумия и го сложете да лежи близо до масата с коктейли. Не забравяйте да оставите чашка с питие до него.

На пикник с нихилисти 3

Не мога да гледам кръв. Когато отворих очи, момчетата ги нямаше.

Не мога да гледам кръв. Когато отворих очи, момчетата ги нямаше.

– Отидоха за кола – обясни Малин. – Скоро ще се върнат.
– Как се чувстваш? По-добре ли си? – загрижи се Олга.
– Ох! Беден ми е немският да изразя как се чувствам… – изстенах. Неудобно е, жена е!
– Пробвай да поспиш. Ето!

Послушах я, затворих очи, но болката се вмъкна също вътре, под клепачите. Говореше ми нещо и държеше да я слушам. А аз никак не исках да я слушам, никак! Как се преживява това? Сега ще видим…

Музика! Ето това ми трябва! Тайра изтегли изотгоре една дъга и засвири:

– Ще си добре! Само слушай.

Болката се излегна в една кухина и се умълча. Затананика си. Ако ви питат, да знаете – болката има абсолютен слух! Ще се оправя! Винаги съм се оправял.

Михаил дойде първи и ме срита по братски:

– Красавице, наспа ли се?
– Какво? Какво??
– Какво „какво-какво“? Виж каква кола намерихме само, а?!
– Но това е кораб! – денят започна добре, а и добре продължава.
– Какво като е кораб? На колела е. Долу, на магистралата, някакви снимаха филм, от тях е.

Другите се чуваха откъм палубата. Бяха във видимо добро настроение. Оказа се, че са намерили в трюма алкохол и прожекционна техника и ни повикаха да се включим в странните им ритуали. Евгени, който беше успял вече да се нарани и напие, рецитираше поема с много гласни, а Малкия люпеше ретината на брат си със светкавица. Михаил им викна да ни хвърлят мостика.

Включихме на газ, а за икономия опънахме и платната. Всички вече бяхме прилично гладни и решихме първо да идем на лов. С Тоно на руля можехме да се поотпуснем. Поотпуснахме се.

(следва продължение)

Интервю

Скут, какво би ни разказала за себе си?

На любим концерт на НГ в 113+ ми се танцуваше. Но седях с две загледано-заслушани глави в Скута. На близък приятел и близка приятелка. Не мърдах. Галех в такт.

Скут, какво би ни разказала за себе си?
Само важното.

Какво е важното за теб, Скут?
Приятелството.

Как се ражда и живее приятелството, Скут?
Без кръв, с растящо П и добри спомени.

Пазиш ли спомени, Скут?
Завинаги.

Колко Приятелски глави помниш в себе си, Скут?
Колкото може повече.

Всички ли са минало?
Всички са завинаги – минало, настояще и бъдеще заедно.

Не ти ли тежат толкова време и големи П-та, Скут?
Щяха, ако ги виждах празни.

Ти виждаш, Скут?
О, да. Чудесна интергледка.

Благодаря за нея, Скут!
Не ставай, щом ти е уютна.

Симо

Симо погали с ръка значката с името си и влезе в стаята. 15 години чакаше този ден.

Симо погали с ръка значката с името си и влезе в стаята. 15 години чакаше този ден. Хората вече се бяха събрали в очакване на сутрешния инструктаж. Технически отговорник за VII хигиенно-защитна зона. Надживял ги беше. И Гогата и Комби. Сега младостта и здравето на тези зачервени от жегата новобранци бяха в ръцете му.

– Слушайте ме сега внимателно – започна той направо, без излишни любезности – От всичко на света най-много мразя две неща. Първо: да ме питат нещо… – Спря за малко, за да усети ефекта от думите си. Всичко бе изрепетирано до съвършенство. – И второ: някой да ми каже, че нещо не може да стане!

Зайците слушаха със свити сърца. Симо ги изгледа с презрение. Изведнъж му хрумна нещо. Нещо качествено ново и оригинално, нещо, за което 15 години не се беше сетил, че може да каже.

– А! И още нещо: Мразя ви и вас! – Симо се изплю и излезе от стаята. Никой не успя да види усмивката му.

Големият принц

Стана сутрин. Отвори очи и видя картината със слънце на стената. Нямаше прозорец. Запали една цигара. Не пушеше. Кафе също не обичаше. Отпи първите глътки бавно…

Стана сутрин. Отвори очи и видя картината със слънце на стената. Нямаше прозорец. Запали една цигара. Не пушеше. Кафе също не обичаше. Отпи първите глътки бавно. Скоро чашата остана празна. Погледна в огледалото. След това, което видя, реши да купи пистолет за няколко убийства с цел. „Оръжие за всеки“ винаги бе наблизо. Оттам си взе бляскавия пистолет и необходимите патрони. Магазинът изчезна. Изпуши още едно Боро и с килната килърна шапка на главата и подобна походка на краката излезе. Мантията го последва през вратата, а къщата изчезна. Останаха пустинята и пущиняка.

Първо уби себе си. Оказа се лесно. Кръвта потече през дупката. Не остави писмо. Изправи се и тръгна напред. Стигна до бара. Сложи си вратовръзка за да влезе. Там гръмна двете кучки. Любимите му. И обичливите. Най. Оазисът не беше далеч. Три малки прасенца отлетяха към свинския рай. В бара похапнаха пържоли. После извади компаса, за да види последния изток. Но остави севера последен. Земята без посоки се завъртя. Пустинята порасна. Петата планина не поиска пощада. Беше поискала да види само картината. Тази със слънцето. Почивайки за малко върху срутените камъни, намери в джоба си надраскана комбинация сред хаоса. Гръмна безмилостно шестицата и джакпота офейка във времето. То, времето, в замяна докара Блейк, който, както и останалите, се телепортира за последно, преди да бъде достигнат. Животът в спираловидна осмица се помоли за последно в един храм на непозната планета. Събличайки реалността дочака края си. Годината бе 2005. Застреля и планетите. ВСИЧКИ. А спътниците се разбягаха. Слънцето от картината отвори очи. Беше останало само. Самотата го накара да заплаче. Сълзите изместиха светлината в системата.

По млечния път се моташе лисицата. Крачеше бавно, небързайки. Очакваше ставането сутрин. Пиеше млечен шейк от сламка. Носеше последните десет рози във вселената. Звездите чуха изстрелите след милион години. Пътят бе озарен от падналите рози, които оцветиха безкрайността. Лисицата изскимтя уплашено. Сви се на кълбо и зачака. После видя бляскавия пистолет. След това и принца. Тогава разбра целта. Невидимото беше станало видимо. Те тръгнаха.

Големият принц
© Basso Pomade

На пикник с нихилисти 2

Нагазихме в океан от тръни. Невероятна гледка – бяла-пребяла слана, а над нея стърчат сухите цветове на по-високите. Не ни се излизаше, повъртяхме около час вътре…

Нагазихме в океан от тръни.  Невероятна гледка – бяла-пребяла слана, а над нея стърчат сухите цветове на по-високите. Не ни се излизаше, повъртяхме около час вътре.

На далечния бряг намерихме изоставена бензиностанция. Понечих да почукам, но още непосегнал, вратата се отвори и отвътре се показа вещица.

– Какво искате?
– Какво имате? – Евгени пое разговора.
– Първо, Олга. Разбрана е, мълчи. Ходи последна в колоната. Срива стени, вдига кули, беси злодеи. После – Тайра. Тя ми е най-отдавна. Тайра е лукавица – вие плитки от думи, приспива будните и буди мъртвите, лети. Тоно е дяволица на късмета. Работи самостоятелно, не слуша. Удвоява шанса за успех и намира правилните пътеки нощем. И последно – Малин. Тя е още млада и мързелива, но има пророчески сънища и ги помни и разказва.
– Чудесно, колко е дневния наем на всяка?
– Първите три са по девет, Малин я давам за пет.
– Знаете ли, ние рядко излизаме. Искаме да прекараме добре. Да се разберем така – дайте ни ги всичките за три дни, за по двайсет и пет на ден, а?
– Ние, вещиците не се пазарим.  Предложете отново.
– Добре, осемдесет за всички за три дни.
– Бива.  Кой от вас ще подпише?
– Той! – посочиха ме другите без да помислят дори.
– Момко, навий си ръкава да не го оцапаш. Ето ти нож.

(следва продължение)

Кашик бърн

Тарльо и Сърцето излязоха от артелната щастливо усмихнати – единият хванал палка шпек и самун селски хляб, а другият щайга с домати. Спогледаха се и се разхилиха…

Тарльо и Сърцето излязоха от артелната щастливо усмихнати – единият хванал палка шпек и самун селски хляб, а другият щайга с домати. Спогледаха се и се разхилиха.

Сърцето погледна Тарльо в очите – радваше се, че има истински приятел, макар и слабак като него. Седнаха на ниската ограда и захапаха по един домат, който моментално потече по брадите им. Сърцето извади нож и наряза няколко дебели парчета салам, по които веднага избиха капчици мас, от жегата.

Нахраниха се набързо и усетиха, че са прекалили. Нямаше какво да правят с толкова храна, а и нямаше къде да я държат.

– В пустинята Сахара… – запя Тарльо.
– Със своятааа камила… – допълни Сърцето.
– Си мисля аз за тее-бее Милааа – завършиха заедно и гласовете им се отразиха в бялата варосана стена.
– А сега какво?
– Дай да намерим по цигара.

Няколко часа по-късно бяха седнали на покрива на лавката. Беше събота и успяха да изръсят почти цял пакет цигари от войниците, които имаха свиждане. Изтегнати на топлия покрив мързеливо наблюдаваха как вятърът носи листата по плаца.

– Ей, Василев, я изкарай „Радка пиратка“ – провикна се Тарльо.

Циганинът Василев хич не беше в настроение и засвири с кларинета най-тъжната и протяжна „Радка – пиратка“ чувана някога. В далечината двама войници излизаха през портала.

На пикник с нихилисти 1

Седем мъже не си доспаха тази сутрин. Петима хванахме влака, двама са още в неизвестност…

Седем мъже не си доспаха тази сутрин. Петима хванахме влака, двама са още в неизвестност. През есента утрото винаги е ранно.

Освен мен никой не беше взел храна. Но имахме най-необходимото – цигари, фризби, лък. Михаил беше прекарал нощта на гарата, той ни осигури четка за зъби и вестник. Докато се разпределим кой къде да седне, стигнахме.

Гарата не беше гара, а спирка и влакът само намали. А може и да беше просто завой. При скачането се разпиляхме в продължене на километър, но се намерихме. Михаил си беше загубил колана на халата; подарих му своя. Зимата наближаваше и потърсихме завет.

(следва продължение)

неолиберална закуска

Не пропускайте новата невероятно вкусна рецепта от нашия забележителен съдружник.

неолиберална закуска
© lary sparrow

продукти за двама: 8 яйца, 50 г олио, 1 л прясно мляко, 450 г кисело мляко, 3 с.л. извара, пармезан.

сварете твърдо 6 яйца. нарежете ги на филийки около 5 мм всяка. пригответе панировката, разбърквайки останалите 2 яйца. нарязаните филийки ‘изкъпете’ в панировката и поставете в предварително нагорещената мазнина. пържете до златисто и от двете страни.

за айрана смесете кофичка кисело мляко с 1 л прясно мляко. разбъркайте добре, прибавете изварата, пармезан на вкус, както и останалата
панировка. консумирайте охладен.

да ви е сладко!

очаквайте „таратор с прясно мляко и тиквички“, а за по-находчивите предстои публикуването на социо-лингвистичния очерк „мекици бухти понички донъти – изследване в дискурса на кулинарния материализъм“.

Без остатък

Не помни кога й писа за пръв път, нито защо, нито пък как я намери. Страница от тефтер с надраскан адрес на нея? Изгубена картичка? Няма значение.

Не помни кога й писа за пръв път, нито защо, нито пък как я намери. Страница от тефтер с надраскан адрес на нея? Изгубена картичка? Няма значение.

Откакто й писа, се промени идеята му за време. Вече го измерва в писма. Преди три писма имаше теч от горния етаж – аквариумът на съседите прекали. След още четири писма смята да се заеме най-сетне да си подреди снимките – онези от времето, в което можеше да държи фотоапарат.

Разчитането на всяко нейно писмо му отнема дни. Почеркът й е толкова мъгляв, че често погледът му се губи между буквите и отказва да продължи нататък. Страх го е какво следва, дали тя няма да му каже, че вече й е омръзнало, или че заминава за друг континент. А понякога е твърде уютно. Свива се в извивката на някое „С” и заспива там. „Д”-тата обаче го стряскат, някак твърде остри, твърде дълги са опашките им. „Ж”-то се впива в съзнанието му като миша лапичка и оставя болезнени, пулсиращи драскотини. А „У” е люлка и тихичко пее при всяко докосване.

Никога няма да се видят, той е сигурен в това. По-точно, тя няма да го види. Съвсем буквално. Отдавна вече е невидим. Когато чете писмата й, понякога сгъвката на лакътя му добива очертания, съвсем въздушни, но все пак отчетливи; понякога пръстите на краката му просветват с лек пукот, преди да изчезнат отново. Друг път е носът, който сякаш се задържа най-дълго – изкривен (от двете падания като беше на осем), луничав, в продължение на няколко букви виси някъде на метър над креслото, след което отново губи плътност.

Понякога си мисли, че е възможно именно тя да го направи видим. Но ще е за кратко, за момент само, а и ще се изчерви толкова силно, че капилярите по лицето му ще се пръснат. Миниатюрни вулкани от неконтролируемо вълнение. А не иска да я опръска с кръв. По никой начин. Би я заразил с невидимост.