След много-много години, толкова много

След много-много години, толкова много, че въпросът за страха на времето от пирамидите намерил естественото си и единствено правилното разрешение…

След много-много години, толкова много, че въпросът за страха на времето от пирамидите намерил естественото си и единствено правилното разрешение, една статуя, дълго взираща се в безкрая на морето, измислила думата скука и решила да я промени, измисляйки и други думи.

Тръгнала тя, статуята, от своя дом, Великденските острови и бавно закрачила през морето-океан. Крачила с години, с векове дори, докато стигне друга суша. Там тя поостанала няколко столетия, защото измислила друга думичка – умора, но после пак се сетила за скуката и тръгнала на път. Хиляди и хиляди години обикаляла статуята земята, измислила много думи, много думи и научила при срещите си с хора, животни и дървета. Веднъж, точно по Коледа, тя стигнала до малка страна, обитавана от красиви хора. Те я посрещнали според  техния обичай, с хляб и сол, и после я попитали дали може да прави чудеса. Първо се поинтересували дали върви по вода. Статуята, която била пребродила морето-океан им отговорила утвърдително и дори обходила най-голямото езеро, за да им покаже как, точно за една година, до другата Коледа. Тогава хората се събрали пак и поискали да разберат дали статуята може да лекува неличими болести. Статуята, която не знаела думата болест, казала, че може. Довели хората едно момиче с чудно красиво лице, но било то куцо и сляпо. Статуята тогава рекла на момичето да я прегърне и така да остане до другата Коледа. Така ги и оставили хората, те не се интересували дали ще живее момичето, защото то не било красиво като тях. Оставили го да прегръща статуята без храна и вода цяла година. Пак по Коледа, хората се върнали и видяли момичето в обятията на статуята. То се обърнало към тях, усмихнало се, казало че ги вижда всички и хукнало щастливо  към голямото езеро, обходено от статуята предишната година, да се огледа. Било по-красиво от всички други . Засияло от щастие и полетяло  Тогава хората попитали статуята дали може да съживява мъртвите. Статуята не знаела какво е да си мъртъв и казала, че може.  Хората донесли едно дете, което се било родило без сърце и което било умряло в съня си предишната вечер. Поставили го близо до статуята и си тръгнали. На следващата Коледа всички хора се събрали да видят дали детето е оживяло. Отишли до статуята. Тя била сама. Попитали я къде е детето. Тя им отговорила, че се било събудило, казало, че има сърце в гърдите си и полетяло усмихнато. Тогава красивите хора, които били родени без сърца, казали на статуята, че са им омръзнали чудесата. Казали още и това:

– Как може да правиш тези чудеса като си толкова грозна? Ще те убием!

Статуята не знаела думата грозна, нито думата убийство. Затова се усмихнала мълчаливо. Хората я вдигнали и я запратили в най-дълбоката бездна в страната си.

Оттогава и до ден днешен хората със сърца чакаме по Коледа да се случат чудеса, но се страхуваме да надникем дълбоко в себе си и да ги потърсим. Там усмихнато ни чака статуята.

Френска революция

Снощи за съжаление отново прегорих филийките. Опитвайки се да оправя счупения burning RSS нулирах всички Facebook лайкове на всички постове…

Скъпи приятели,
Снощи за съжаление отново прегорих филийките. Опитвайки се да оправя счупения burning RSS нулирах всички Facebook лайкове на всички постове. Извинения на засегнатите.

egalite
Преднова година – преднов късмет.

PS: Ако някой от вас има представа защо не ни работи RSS-а нека ни пише на познатия имейл: letsburn/маймуна/burningpeople.net. Ще бъде почерпен с „питие на деня“.

Подарък по време на Коледа

Случвало ли ви се е някой да забрави за рождения ви ден? На мен, за съжаление, доста пъти.

Случвало ли ви се е някой да забрави за рождения ви ден? На мен, за съжаление, доста пъти. Имам предвид – някой от близките ми да забрави, другите че не се и сещат – това е ясно. Понякога пък се сещат в последния момент. В такива случаи ми купуват някакъв боклук я от магазина долу, я от бензиностанцията на идване. Ароматизатор, пътна възглавничка, фенерче, бутилка вино – извинете – знам, че виното не е боклук, но все пак аз съм все още дете.

За първи път обаче ми се случваше родителите ми да забравят, че е Коледа.

Какво да ви кажа за родителите ми. Не са лоши, но са малко разсеяни. Иначе са мили, не се караме много. Тая година Коледа се падна в петък. Мама беше излязла някъде пак, а татко се беше затворил в студиото си и репетираше. Чувах стържещите звуци на китарата и измъчените излияния, които излизаха от малката стаичка и не знам защо, но ми ставаше хем тъжно, хем весело. Може би просто такава е неговата музика. Но това е друга тема. Тъкмо се насочих към хладилника, за да си потърся нещо за вечеря и какво да видя: на перваза на прозореца седи едно малко, дребно, коледно човече! Имаше малко бяло лице, с малко, но много червено чипо носле и искрящи от червенина уши, които стърчаха от червената му шапчица. Беше облечено в червени дрешки и стоеше съвсем неподвижно, с поглед вперен в нищото пред себе си.

Приближих се до него и го побутнах леко. Казах му здравей, но то не реагира по никакъв начин. Бутнах го пак, а то просто се премести малко встрани.

– Хей – извиках – Ехоо… – пак нищо.
– Егати апатията – си помислих с известно разочарование. За миг бях повярвал, че това е подарък, изпратен лично от Дядо Коледа, тъй като обективно погледнато наистина бях слушал много.

Изведнъж почувствах нещо. Някъде отвън тъмна сянка се стрелна към прозореца. Чу се пронизителен писък и човечето, както си седеше изведнъж подскочи ужасено. Тъй като съм безстрашен нинджа веднага реагирах. Хванах човечето с едната си ръка, докато с другата нанесох тежък удар с мухобойката по главата на сатанинския прилеп, който ни нападаше. Той се разлетя ужасен. Явно не бе свикнал да среща такъв отпор. Човечето още трепереше в скута ми. Татко ми надникна.

– Какво става?
– Нищо, тате – отвърнах. Не знам защо скрих човечето и от него.
– Добре. Хапни и ела да чуеш нещо.
– Добре, тате.

Каква чудесна Коледа, си помислих, докато галех малкото човече.

Коледно човече
© Basso Pomade

Dirty Blue Genius

– Готово. Дай да ти сложим лепенка на пръстчето.
– Това последната синя капка ли беше, бате?

– Готово. Дай да ти сложим лепенка на пръстчето.
– Това последната синя капка ли беше, бате?
– Да, душице. 700-та капка невинно различна кръв.
– И сега като я капнем на снежния човек, ще оживее?
– Точно така.
– Бате, а защо трябва да го оставим да се разтопи под лъчите в калта?
– За да стане истински цвят като нас, слънчице!

Blue
© Captain Lambheart

Рожден ден

Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число.

Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число. После го промених да е на 25-то число, когато получавам заплата.

Снощи беше първият ми рожден ден по новата система. Беше доста приятен. С Коко цяла нощ обикаляхме, играхме билярд, ходихме на казино и накрая на стриптийз бар. Чак на сутринта установих, че съм профукал цялата си заплата, когато Имелда ми остави поредния си тлъст списък за пазаруване. Налагаше се спешно да измисля нещо.

Работата ми не е кой знае какво. Маркетингов специалист съм. Ето например какво работих днес. Взех списъка с продукти за пазарене, които ми бе оставила Имелда и го разпечатах. После изрязах с ножица всяка отделна поръчка и сложих листчетата в една празна кутия. Разбърках ги хубаво и ги занесох на шефа ми. Той бръкна, извади едно и го прочете на глас:

– Торба кроасани – каза той и ме погледна.
– В една торба има десет кроасана – поясних аз – Намисли си число.
– 888 – каза Лендън – А защо е всичко това?
– Нарича се декомпониране на пазарната реалност, шефе.

Лендън се замисли.

– Джордж, имаш ли нужда от почивка?
– Не, шефе, но ми трябват малко пари.
– Но нали вчера получихте заплати…
– Имам рожден ден, шефе.
– Кога?
– На 19.
– Хм. Не беше ли някъде около Коледа?
– Беше.

Лендън бръкна в портфейла си и извади няколко банкноти.

– Мога да ти дам 80.
– Шефе, ти си ужасно мил човек.
– Няма нищо. Ще ти ги удържа следващия месец.

Мога ли сам да се…

Здравей, Лейла. Няма кой да ме гушка. Питам се, дали мога сам да се гушкам?

Тази седмица е ред на Марк, от ОДЦ Слънчице:

М: Здравей, Лейла. Няма кой да ме гушка. Питам се, дали мога сам да се гушкам?

Л: Благодаря за въпроса, Марк. Може, но е много тъжно.

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

Кратка пиеса от случки по мотиви от приказка

9:09 На вратата се почука.
Аз съм героят.
Добре. Изчакайте.

Случка първа

9:09 На вратата се почука.
Аз съм героят.
Добре. Изчакайте.

11:18 Врата и почукване.
Аз съм, героят.
Добре. Почакайте.

14:20 Почукване.
Героят съм аз.
Чакайте.

16:30 Същото.
Героят съм.
Съжалявам. Приказката свърши.

Случка втора

9:10 На вратата се почука.
Аз съм героят.
Добре. Почакайте.

11:19 Врата и почукване.
Аз съм, героят.
Съжалявам. Днес търсим лами.

Случка трета

9:11 На вратата се почука.
Аз съм героят.
Добре.
… нищо. Затваряне.

В първите две случки героят проявява типичните емоции на учудване, гняв, обида, неразбиране. После отива до магазина и си купува ябълки. Жълта превъзходна.

В третия случай героят е читателят/ зрителят. Качва се на сцената. Извикан там. За пет минути. Мълчаливо.

Уточнение. Подредбата на случките е не една под друга, а една до друга. Като азиатски календари.

Докъде стига космосът…

Здравей, Лейла. Искам да знам докъде стига космосът на магълите?

le soleil
© internet

Тази седмица въпросът е на Финдъс:

Ф: Здравей, Лейла. Искам да знам докъде стига космосът на магълите?

Л: Здравей Финдъс, този въпрос наистина ме затрудни. Налага се или да погледна в магическите си карти, или да се обадя на чичо Дони. (…) Чичо каза да си гледам работата. Цепих картите и ето какво излезе: „плачещо слънце и биещи се близнаци“. Какво означава това? Някой иска ли да каже? Това означава, че трябва да слушаме родителите си и че не трябва да се караме помежду си, защото (колкото и малък да е) космосът стига за всички! До скоро!

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

реалните цветове на дъгата

Забележително научно откритие от нашият сътрудник, другаря Л. Сп.

Тrue colors
© lary sparrow

вероятно мнозина от вас вече знаят, че 7 години изследвам подробно дъгата, но едва наскоро успях да изолирам част от нейните реални тонове. споделям откритието си по-горе. мисля, че би могло да ви свърши много полезна работа.

така, айде сега кой ще пие чай с мен тази неделя у дома?

Епитафия за един приятел

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?
Аз я гледах и й пях, още във училище докато бях.

по истински случай