Край!

Скъпи приятели, приключихме с представянето на нещата, които ни изпратихте за конкурса. Както виждате, имахме цели 6 (шест) участника! Страхотно постижение, нали?! Продължавайте да ни пишете…

Скъпи приятели, приключихме с представянето на нещата, които ни изпратихте за конкурса. Както виждате, имахме цели 6 (шест) участника! Страхотно постижение, нали?! Продължавайте да ни пишете и да ни пращате свои неща на всякаква тематика. Ние от своя страна обещаваме да публикуваме само това, което ни хареса! И моля ви – никога повече не ни пишете нищо, в което да се споменават думите маркиз и копърка. Алилуя!

Мистър Бийн

Както светеха всички лампи и топлината жужукаше спокойно, беше електрическа, старият замък изведнъж онемя и заглъхна…

Последната от всички получени работи, която публикуваме е епопеята „Отключови думи“, от Siroko.

Мис Снежанка

Маркизът отвори прозореца, затвори очи и впери поглед в Прашното Кралство…

Днес публикуваме „Маркизът на Амбрала“, получено в сряда, 14 септември, точно в 13:08 часа. От Grimm.

Мис Кирилова

Маркизът гнусливо почука консервата с надпис Копърка. Кокалчето му почти я проби…

Спокойно, няма повече поезия. Днес редът е на „Ролеви игри за напреднали“, от liskoo. Bon appétit!

Мис Маркиз

Моля, пишете ни ако намерите друго освен “копърка” и “маркиз”, за да направим автора на “изкра” и “макър коп”.

Продължаваме с едно стихотворение само от “копърка” и “маркиз”, ситно нарязани, миксирани, маскирани и подсолени. Леко парнати.

Мис Венецуела

За любителите на хардкора, представяме ви първата постъпила работа по конкурса М + К

За любителите на хардкора, представяме ви първата постъпила работа по конкурса М + К

Пр. риб. напр. от Дв.

Добрата новина е, че изглежда миризмата на маркиз и копърка е стигнала чак до Двореца. Другата още по-добра новина е, че от следващия понеделник, 26.09 започваме публикуването на изпратените за конкурса творби…

Приятели,

Добрата новина е, че изглежда миризмата на маркиз и копърка е стигнала чак до Двореца. Как тя се отрази на историята, можете да научите тук. Другата още по-добра новина е, че от следващия понеделник, 26.09 започваме публикуването на изпратените за конкурса творби. Това е първият наш конкурс и от мързел и човеколюбие решихме да ги публикуваме всичките, във вида, в който дойдоха до нас.

Благодарим на всички, които ни писаха, а на победителите всички, които ни писаха – честито! Бъдете нащрек, че идват още конкурси!

Йееее! (това го казахте вие)

Летс джайв!

Маркизът и копърката, еп. 3

Същата вечер се случи още нещо любопитно. След вечерната игра на карти маркиз Улрик фон Хаспел се прибра в стаята си и…

Същата вечер се случи още нещо любопитно. След вечерната игра на карти маркиз Улрик фон Хаспел се прибра в стаята си. Той извърши всички онези рутинни действия, които преди лягане извършваше по абсолютно същия начин, в абсолютно същата последователност в продължение на 45 години, когато изведнъж се натъкна на нещо необичайно – в бурканчето с нощни хапчета, което стоеше в шкафа в банята имаше малка, сребриста рибка.

Всички в Двореца знаеха, че фон Хаспел недовижда, особено нощем. Затова беше цяло чудо, че маркизът забеляза мъничкото същество сред лъскавите, разноцветни хапчета и не го погълна по погрешка с мъничко вода. Той извади рибката с дългите си, тънки, благороднически пръсти и я подуши. Не се доловяха ни най-малки признаци за разлагане. Очевидно рибата беше сложена съвсем скоро или пък… Маркизът отиде до спалнята и си сложи очилата. Огледа я по-добре. Беше изработена от гладка, чудесна на пипане лъскава материя, с големи – облещени очи, които повече подхождаха за страшен нощен ловец, отколкото за такава дребна играчка.

Маркизът се развълнува. От дуела с брат си преди 12 години не се бе чувствал така. Какво беше това? Камера? Подслушвателно устройсто? Някакъв секретен предавател? Най-разумното нещо беше да отиде и да го изхвърли зад оградата. Вместо това маркиз фон Хаспел сложи рибката в устата си, надигна чашата с вода и я погълна.

Маркизът и копърката
© Basso Pomade

/следва продължение/

Защо сме…

– Здравей Лейла, има един въпрос, който доста ме тревожи. Защо сме…

Днес имаме един доста лесен въпрос, но някакси не е редно да го пропускаме. Задава го д-р Михайлов, от кв. Банишора, София:

М: Здравей Лейла, има един въпрос, който доста ме тревожи. Защо сме родени?

Л: Как защо? За да живеем! До скоро!

Моля, задавайте своите въпроси към Лейла и всяка събота тя ще отговаря на един от тях.

Защо сме родени?
© NASA