Мисионерът

През пролетта на 1511 година експедиция от добре въоръжени мъже, водена от безскрупулния конкистадор Манго Васкес напуска пристанището в Кадис и се отправя към Санта Исабел, най-големият от новооткритите Антилии…

Мисионерът
© Brevísima relación de la destrucción de las Indias

През пролетта на 1511 година експедиция от добре въоръжени мъже, водена от безскрупулния конкистадор Манго Васкес напуснала пристанището в Кадис и с благословията на кралица Еузебия се отправила към Санта Исабел, най-големият от новооткритите Антилии. С групата пътувал и отец Бартоломе Домошарко – Къртицата, натоварен лично от Папата с мисията да запали огънчето на божията любов в сърцата на местното туземно население.

Домошарко, освен добър свещеник бил и добър хроникьор. По време на цялата кампания той водел записки, които и до днешен ден свидетелстват за жестокостите на сънародниците му над местните жители. За по-малко от година завоевателите на практика колонизирали острова, като само една малка група туземци успяла да избяга от робството и масовите кланета, укривайки се в планините Сагуа, в източната част на острова. Сред тях бил касике Атуей, вожд на племето Таино.

С помощта на братовчед си касике Орокобикс, вожд на таиносите в съседния остров Коабана, той организирал битката при Барбакоа, където 400 лодки с полуголи, въоръжени с лъкове и стрели воини щурмували трите испански галеона. Датата била втори септември 1512 година. Зле въоръжените и омаломощени от дългото гребане туземци нямали шанс срещу оръдията, аркебузите и мечовете от закалена стомана на испанците. Касике Орокобикс бил убит, а братовчед му, касике Атуей, взет в плен. Манго Васкес лично издал присъдата – да бъде изгорен жив.

Току до кладата отец Бартоломе предложил на Атуей да се врече в каноните на къртичянската вяра за да смекчи наказанието си. Той красноречиво разказал на Атуей за Ада и за ужасните мъчения, които чакали неверниците и грешниците. След това накратко, но също така красноречиво разказал на Атуей за Рая, където след смъртта отивали душите на праведните къртичяни.

– Отче, а тези хора, къде ще отидат? – попитал Атуей и посочил събралите се около тях войници, докато те се смеели и го замеряли с храна – И те ли ще отидат в небесния Рай?
– Да, всички добри къртичяни отиват в Рая. – отговорил Бартоломе.
– Тогава не искам да бъда къртичянин, отче. По-добре да ида в Ада, отколкото да срещам хора като тях там горе!

Отец Домошарко въздъхнал. От известно време насам бе започнал да изпитва съмнение в методите на църквата. Очевидно нямало голям смисъл да се плашат туземците с изгонване от Рая, след като те така или иначе предпочитали Ада.

Как знае един революционер, че…

Zdravei Layla, i az iskam da pitam neshto. Kak znae edin revolucioner, che revoliuciata mu e uspeshna?!

Тази седмица Лейла отговаря на един стар въпрос на нашия читател Anonimen:

А: Zdravei Layla, i az iskam da pitam neshto. Kak znae edin revolucioner, che revoliuciata mu e uspeshna?!

Л: Е как!? Еми като не знае да пита! Ама че въпрос. Нали затова съм тук!

Как знае един революционер...
© Guide to manliness

Моля, ако не ви се чака присъдата на времето задавайте своите въпроси към Лейла и всяка събота тя ще отговаря на един от тях.

Опитомяване

Исках да го водя…

Когато козленцето се наяде, вързах въженцето за нашийника му и исках да го водя както по-рано, но от гладуването то бе станало толкова питомно, че въженцето стана излишно: то хукна само след мене като кученце.

Хер Макаренко обича Даниел Дефо

Промяната

Току що се обадих на Гогата да му кажа. Ще ни избият.

Току що се обадих на Гогата да му кажа. Ще ни избият. Днес го разбрах. При следващата Промяна ще дойдат през нощта в черните си коли, ще заудрят с юмруци по вратата и ще изрекат ужасните си думи: Арестувани сте!

Няма смисъл да питаш защо, за какво, да се чудиш „защо точно аз?“. Ще ни натикат по арести, ще ни разпратят по затвори и лагери, ще ни измъчват с железни обръчи, клещи и киселина. Ще ни изтребят. Чудо трябва да стане за да ни пропуснат.

Как разбрах ли? Много е просто. Проблемът не е в партийните кадри, нито в идеолозите, а в обикновените хора и неосъзнатият им, животински инстинкт за самосъхранение. Дарвин още навремето го е формулирал. Нарича се естествен подбор. Оцеляват най-приспособените. Ето затова именно става въпрос: ще живееш ли или ще умреш? Ще измъчваш или ще бъдеш измъчван. А ние Гога, прекалено много обичаме хората. Прекалено жалим за тях. Остави ти идеите ни, дори само заради това, че не сме способни да им причиним зло, дори само заради това ще ни избият.

Промяната
© Miss Magnolia Thunderpussy

Праздник

Винаги, когато чуя стрелба из града…

Винаги, когато чуя стрелба из града, си казвам с радост – „Почна се!“.
А после, когато зарята свърши, провесвам нос – „Свърши се!“…

Жаден

– Моля те, Бели, сипи му вода, той ти е братче…

– Моля те, Бели, сипи му вода, той ти е братче.
– Няма! Да си сипе сам!
– Бели! Сипи му, моля те!
– Уфффф… Добре! Хей Марк, много ли си жаден?
– Да.
– Много много ли?
– Да.
– Ужасно много ли?
– Да.
– Перфектно много ли?
– Да.
– Е, добре! Ще ти сипя тогава!

Жаден
© internet

Да нямаш грижи, да стоиш мирно

На сутринта отидох сравнително рано, но деца почти не бяха останали.

Минах покрай училищния пазар още в сряда вечерта, но торбите ми попречиха да вляза, затова отложих за следващия ден. На сутринта отидох сравнително рано, но деца почти не бяха останали. Всичко на всичко имаше четири – три момчета и едно, мисля, момиче.

Момчетата като да имаха някаква роднинска връзка – и трите бяха рижи, високи, с белези на неочаквани за възрастта им места. Огледаха ме дръзко, с добри задни мисли и без никакво явно желание да получат моето одобрение. Но ги харесах, дотук три, казах си.

Четвъртото беше слабо, крехко създание в тясна черна пола и ивичест пуловер. Босо. Приличаше повече на насекомо, отколкото на човек. Не можах да го усетя, заразглеждах го. Пръстите, наклона на главата, коленете – всичко ми даваше основания да мисля, че може да му се разчита. Преместих го в кошницата при другите и тръгнах към къщи, но не ми беше спокойно.

На първия учебен ден класната на Ява ни запозна с другите й съученици, тези, които бяха в класа по разпределение. Ява не им обърна много внимание, гледаше разсеяно и така отговаряше. Когато задължителната част отмина, тя се отдели от мен и потърси близост с избраните. Вече се изясни, че насекомото беше момиче – беше подчертала ноктите си с цвят и разделила косата си на широк път. За мой тих ужас Ява я целуна по челото, застана до нея и ме помоли да ги снимам.

Вечерта я попитах какво мисли за класа.
– Нека говорим за това след шест години! – каза тя и засърба супата си.

Да стоиш мирно

© Фондация Мирна Финландия

Когато дойде онзи ден, Големият!, дали ще мога…

Здравей Лайла, исках да попитам, когато дойде онзи ден, Големият!, дали ще мога да ям мед колкото си искам без да надебелявам?

Тази седмица имаме едно въпросче от Sexxa:

С: Здравей Лайла, исках да попитам, когато дойде онзи ден, Големият!, дали ще мога да ям мед колкото си искам без да надебелявам?

Л: Здравей Сексче. Чичо Хоан Мануел пее в една от песните си: „Днес те чака голям ден – не го жали!“ Така че хапвай си.

Чичо Хоан Мануел
© Чичо

Задавайте своите въпроси към Лейла и всяка събота тя ще отговаря на един от тях.

Всичко е наред, Рой!

— Някога да си имал жена на име Пег — изкрещя тя, — която да е заминала преди десет дни на учителска конференция в Хартфорд?

Да не спиш нощем, значи всяка минута да съзнаваш, че си ненормален, и затова с нетърпение чакам утрото и деня, когато имам право да не спя. Минава много мъчително време преди петелът да пропее навън. Това е първият ми благовестител. Щом той пропее, вече зная, че след един час портиерът отдолу ще се събуди и със сърдита кашлица ще се затътри за нещо си нагоре по стълбите. А после въздухът навън ще започне постепенно да бледнее, на улицата ще се чуят гласове…

Телефонът иззвъня в два сутринта. Беше Пег. Обаждаше се от Кънектикът точно на зазоряване.

— Някога да си имал жена на име Пег — изкрещя тя, — която да е заминала преди десет дни на учителска конференция в Хартфорд? Защо не се обади никакъв? В момента, в който напусна града, веднага се забъркваш в някоя каша. А сега мама трябва да долети обратно, така ли?

Аз слушам, машинално се съгласявам и може би защото не съм спал през нощта, ме обземат странни, безполезни мисли.

— Обичам те, Пег — казах аз. — Ела, когато ти позволяват плановете ти.
— Занесе ли цветя на гроба на родителите си?
— Забравих.
— Как можа!
— Е, така или иначе, те са на по-добро място.
— По-добро в сравнение с какво?
— С всичко. Те просто са там.
— Едно цвете и за мен. Обичам те. Дочуване!

Поех дълбоко въздух и набрах номера на Рой. Гласът му бе глух и далечен.

— Всичко е наред Рой. Всичко, което поискаш. Няма проблеми — изкрещях аз и затворих.

Хер Макаренко обича: А. П. Чехов и Р. Бредбъри