Грешката на пазача

Вярно, Ники ми е приятел…

Слязох до долу да обърна внимание на пазача да не пуска повече в офиса хора с меч. Вярно, Ники ми е приятел, но пазачът не го е пуснал заради това – откъде да знае, че ми е приятел?! Просто се е уплашил, предполагам. Също както и колежките, дето изпочупиха огледалата и спекоха тонера с викове! Нормална човешка реакция, мисля. Отделно, дето Ники беше и гол…

меч

Откъде идват и докъде стигат…

Скъпа, Лейла! Много време се чудя откъде идват и докъде стигат мислите?

Вече сигурно сте разбрали, че когато има голям сняг Лейла често въобще не се вясва в студиото. Тази седмица имаме нов въпрос от Бибит:

Б: Скъпа, Лейла! Много време се чудя откъде идват и докъде стигат мислите?

Л: Здравей Бибит, благодаря за въпроса! Мисля, че и преди съм ти отговаряла, нали? Както ясно се вижда на графиката мислите започват да се образуват при t≥0.5 Gyr*. До следващата събота!

figure 7

* При t<0.5 се наблюдава т.нар. Разсеяност. Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

Да живееш без драма

Нека стане ясно от самото начало: това не е едно от онези импулсивни решения, които човек взима под натиск…

Аjax

Нека стане ясно от самото начало: това не е едно от онези импулсивни решения, които човек взима под натиск. Психотерапевтът ми, висок, суховат мъж, няколко месеца се опитваше да ме разубеди, но колкото и да му беше неприятно накрая и той беше принуден да се съгласи: изход от ситуацията, в която бях изпаднал нямаше. Оставаше ми да реша как точно да го направя. Да скоча през прозореца? Да си прережа вените в пълна с ледена водка вана? Да се нагълтам с хапчета, да се обеся, да се завържа за релсите… Нелоши идеи, но ми се щеше да е нещо по-така, все пак – веднъж се умира.

Реших да се допитам до приятелите си във facebook и пуснах следния небрежен статус: “Хей, пичове, дайте някакви свежи идеи за самоубийство”. Не след дълго се появиха първите предложения. Точно проверявах дали имам препарат за отпушване на тръби за коктейла по рецептата на Нина, когато на вратата ми се позвъни и пред мен цъфнаха Комби, Гогата и Юри. Изглеждаха доста развълнувани и носеха бутилки. Малко тъпо, че не се обадиха предварително, все пак имах други планове за вечерта, но какво да ги правиш – приятели. Съвсем обикновена пиянска вечер, като изключим това, че и тримата ме гледаха едно такова – сълзливо, тупаха ме силно по гърба, прегръщаха ме и се смееха неестествено високо.

“Ще идем за риба първо на Копринка, после в Албания и накрая ще наемем яхта и ще обиколим Канада!” – говореше Комби с обичайната си липса на логика, която компенсираше със силен ентусиазъм.

Постарах се да не показвам досадата си. Съжалих ги дори. Сладури! Това бяха истинските ми приятели, свестни, добри и чувствителни хора, макар и пияници. Точно те не заслужават да ги потискам с нещата, които знам. Накрая успях да ги изгоня, като на Гогата почти му защипах носа с вратата, докато на излизане ме увещаваше да му се обадя непременно на другия ден.

Останалото вече не е толкова интересно. Зверски ми се спеше и реших да оставя самоубийството за днес. Този път не мисля да ъпдейтвам фейсбука. Гога, Комби, Юри – единствено заради вас няма да смачкам този лист и да го пусна в тоалетната! Вие сте прекрасни хора и си нямате идея колко много се гордея с вас! Желая ви много, много щастие! И не ми се сърдете, просто малко в повече ми идва драмата в живота.

Снимки на Хектор – най-старото куче на света

На село при леля Анастасия, 15.VII.1965г.

Куба, 1962-ра. Хектор на 6 седмици, Лени го държи. С бухалката е Савичевич.

Hector, La Habana, 1962

На село при леля Анастасия, 15.VII.1965г.

Хектор, при леля Анастасия, 1965

При доктора – задължителната проверка по време на Градинската криза.

Хектор, при доктора

Декември, 1980г. – за първи път на Балтийско море.

Хектор, Балтийско море, 1980

Декември, 1980г. – С Хектор в парка Фридрих Велики.

Хектор в парка

Май, 1994г. – на посещение при леля Анастасия.

Хектор, при леля Анастасия, 1994

Първият ден на новия век! – Пърт, Австралия, 2000г.

Хектор, Перт, 2000

Честит 50ти рожден ден, момчето ми!!!

Хектор на 50

Редукция на дедукцията

За какво ви служи солта? — попита го владетелят.

— За какво ви служи солта? — попита го владетелят.

— С разрешение на ваше височество слагам солта на опашките на избягалите затворници и след това ги хващам в мрежата за пеперуди.

Владетелят въздъхна:

— Страхувам се, че този път солта няма да ви послужи. Избягалите затворници нямат опашки.

Herr Makarenko беше чел „Приключенията на Лукчо“ и преди, но ситуацията го заинтригува…

— Случаят е много тежък — забеляза строго мистер Морков. — Как ще ги заловя, щом нямат опашки? Къде ще сложа солта? С разрешение на ваше височество не биваше да позволите на затворниците да избягат. Или преди да ги оставите да избягат, трябваше да им закачите опашки, та после лесно да се ловят.

— Виждал съм на кино — се намеси придворният лимон, за който ви казах по-рано — понякога да залавят бегълците, като им слагат сол не на опашките, а на главата.

— Това е отживяла система! — отвърна с презрение мистер Морков.

— Това е една много, много отживяла система! — повтори Дръж.

Да, с това твърдение Herr Makarenko беше напълно съгласен.

Редукция на дедукцията

Ивчо играе Хамлет на площада в Тошево

Младежът стоеше насред селския площад и гледаше втренчено някъде напред в далечината. – Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът!!!

Младежът стоеше насред селския площад и гледаше втренчено някъде напред в далечината.

– Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът!!! – изкрещя то за пореден път на нищото пред себе си.

Появи се старец със сламена шапка и протрити гумени галоши, помъкнал нанякъде огромен чувал, пълен със стари шинели. Не се трогна особено от сцената – в селото всички отдавна бяха свикнали с номерата на Ивчо, но чувалът му натежа и той спря, за да си поеме дъх. Загледа се в момчето.

– Ех, Ивчо… да имах твойта младост – промърмори.

Хамлет

В час

Здравей, Лейла! Бях ти дала за домашно да ни разкажеш за Скалата на Рихтер.

Миналия път нямаше шоу, тъй като Лейла прекара уикенда без ток, хваната в капана на мразовитата шистова чепеларска зима. Сега тя ще ни разкаже как започна втория срок и за какво си говориха с класната, г-жа Медведева.

КгМ: Здравей, Лейла! Как прекара ваканцията? Чудесно! Бях ти дала за домашно да ни разкажеш за Скалата на Рихтер.

Лейла се разрови в препълнената си раница, извади от нея една стара снимка и я показа на класната си.

Л: Снимахме я когато бяхме в Дубай на шопинг с тате, мама и братчето ми. Това е Скалата на Рихтер, а на нея е седнал Рихтер. Така каза тати.

Richter

Задавайте своите въпроси към Лейла и всяка събота тя ще отговаря на един от тях.

Теснолинейка

Ще удължим Линията на Щастието…

Надвесил се е над мен:

– Отпуснете се! Поставете ръката тука, така. Сега ще я стегна лекичко. Да повторим – ще повдигнем Линията на Сърцето, ще удължим Линията на Щастието, ще разсеем няколко зловредни трапчинки, накрая – ще приближим Съдбовния хълм до този на Волята и сме готови. Нали така?

– Да.- губя съзнание.

Ето ме пак. Гледам лампите горе и внимавам да не се движа. Ръката ми е все така вързана, както и цялото тяло. Мигам няколко пъти за да проверя дали ме боли глава от упойката, май не. Каня се да се порадвам на това, което ме чака, но дочувам иззад вратата:

– Ех, защо не си е взел застраховка тоя?! Клъцнали сме му Линията на Здравето.
– Еми да е мислил. Колко имаме още днес?

Какво да правиш… Съдба!

црна рка
© Клиника Два мозъка