G

Хора като хора, всичко си е съвсем като тука!

-…и попаднах на място където всички се казват Гвендолин!
-Всички?
-Всички, копеле. Всички. Мъжете, жените, котките…
-И к’во? Ако излезеш на улицата и извикаш „ГВЕНДОЛИН!“, всички гледат към тебе?
-Да! Как мислиш, че разбрах за това, че така се казват?! Минах по моста и на другия край някаква бакалия. Прочетох надписа тихо, уж само на себе си, и изведнъж – всички ме зяпат.
-Гвендолин! Ама име! Какво е, как пък точно това?
-Не знам – руско май…
-Ама руснаци ли са?
-Абе к’ви руснаци, бе! Хора като хора, всичко си е съвсем като тука!
-Лудница! И колко време изкара там?
-Два дена, от вторник до четвъртък. Вчера се прибрах, фактически.
-Много малко, бе!
-Абе те ме изгониха! Аз…
-Ха-ха-ха! Верно ли, бе?
-Да! Аз още на втория час…

G

Къде отиват всички писма…

Знаеш ли къде отиват всички писма без или с недосатъчна марка?

Днес Лейла отговаря на Зюси, която след като обиколи всички бюра за изгубени вещи в града, ни пита един много важен за човечеството въпрос:

З: Знаеш ли къде отиват всички писма без или с недостатъчна марка?

Л: Здравей Зюси! Е как къде?! В Китай! Чичковците и каките от УНИКЕФ ги събират и ги пращат на неграмотните!

изгубени вещи

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

2020

Освен обичайните сметки видя и един син правителствен плик…

Хер Макаренко се чуди дълго дали да отвори очи тази сутрин. Беше се научил да прави всичко със затворени очи, не искаше да го влачат за свидетел за всяка глупост. Все пак ги отвори.

От тавана го гледаше камера, също като вчера. Изплези й се наум и стана. Отиде до вратата да прибере пощата. Освен обичайните сметки видя и един син правителствен плик. Отвори го и леко се сепна – имаше 36 часа да смени името си.

Censorship
®

Волф 2 vs Лисица

Днес бях в добро настроение, леко помрачено единствено от обичайната невъзможност да притежавам чисто нов Волф 2 (не се произвеждат вече)…

Днес бях в добро настроение, леко помрачено единствено от обичайната невъзможност да притежавам чисто нов Волф 2*. Колегата ми обаче цял ден ме облъчва с апокалиптични новини за трагичното положение на изток: затворени пътища, ураганен вятър и двуметрови преспи. Няколко пъти го увещавах да млъкне, пях на глас, за да не чувам думите му, докато накрая се случи това, от което най-се страхувах – потиснах се и изпаднах в мрачно настроение.

Вероятно плод на вечната ми фрустрация с Волф двойката, насочих изблика на отрицателна енергия срещу шейната на колегата, достопочтена зелена Лисица – производство 1982 година.

– Лисицата, това е най-ужасната шейна в историята на шейностроението!
– Моля?! – успя да каже той безкрайно учуден от внезапната ми и подла атака.
– Казвам, че Лисиците са ужасни, отвратителни шейни.
– Защо говориш така?!
– Защото са скапани, развалят се лесно, закъсват и са грозни.
– Грозни?!
– Да.
– А ти кога си виждал развалена Лисица?
– Всяка Лисица е малко или много развалена.

Колегата се отказа да спори, но аз все още не се чувствах удовлетворен. Както си стоях на бюрото и си клатех краката взех да повтарям:

– Добрата Лисица е счупената Лисица!
– Има Лисица, има проблем. Няма Лисица, няма проблем!
– Една потрошена Лисица е трагедия, а милиони потрошени Лисица са статистика!
– Адът – това са Лисиците!

Накрая колегата закри ушите си със слушалки. Някак неусетно доброто ми настроение се бе върнало.

StormFox
© Albert Conus

––––––––––––––––––––––––
* Не се произвеждат вече.