Ние, джуджетата

Ние, джуджетата

Джудже бяга от света на хората, но не за да се запознае с Боно.

Жужето

Стената, XV

Две джуджета трябва да прокопаят триметров тунел от точка П до точка Б. На едното джудже му е студено, другото е жадно, а двете заедно са гладни. Колко време ще им е необходимо, за да стигнат до точка Б?

Орелът кацна, XIV

Пръстите на краката ми са замръзнали. Опитвам се да ги размърдам, а скрежът между тях се рони и скърца...

На море с мавър, XIII

Джуджета, маври и маймуни били живите играчки на европейските крале през XVIII век...

Нищото, XII

„Студът, тъмнината и нищото не съществуват. Това са празни понятия, измислени от хората” – шепна на Олаф, докато зъзнем в пълна тъмнина в празен трюм на товарен кораб...

Детски гамбит, XI

„Ако съзираш някой много добър ход, замисли се дали няма още по-добър.”

Сбогуване, X

Струйка сос се стича по брадичката на майка ми и капе на масата. Мълча. Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не направиш забележка на този, който го стори – бил казал Чехов...

Въздух, огън и вода, IX

Като малки обичахме да се надбягваме с въздуха и времето. Ето как се случваше: затваряхме очи, поемахме дълбоко дъх и се опитвахме да издържим така трийсет секунди...

Планът, VIII

Пляс. Пляс. Скръц. Някой ме удря по лицето и ми дърпа ушите. Отварям очи. Братовчед ми се е надвесил над мен: „Е-е-е, най-после дойде на себе си”...

Буря в чаша чай, VII

Чаят ми отдавна е изстинал. Изливам го на пода. Получава се красива локва. Прилича на малък залив в Азовско море...

Джудже на Луната, VI

Винаги съм искало да бъда първото джудже на Луната. Да обиколя три пъти някой кратер, преди да се търкулна в него...