вече втори месец, откакто забраниха въшките, чакам, тировете минават отегчителни и успешни проверки, дано имам късмет, мойте вкъщи доживяват седмица-две максимум, а то въшка на седмица въшка ли е, не, не е, бълхите за нищо не стават, каквото и да ми разправят, ние кучета ли сме, ебаси, подстригвам се всеки ден, харесва ми как минава машинката по главата ми, напомня ми за преди, няма въшки, вчера разбиха развъдник, пострадаха другари от клуба, затвор, а и в затвора няма въшки, противно на митовете, не е живот това, чета книги по генетика, мечтая, но лабораторното оборудване се раздава с купони, веднага ще им вляза в списъците, поне да съм готов, драпам се по главата, ама не ме сърби, монархията е наследствена, на нашият му остават поне още 30 години живот, не знам как ще изкарам, то два месеца ми се сториха ад, а тридесет години, как, едно приятелче каза, че може да ме прекара през границата, добре, че в югославия все още не е влязла в сила забраната, а то от югославия ей къде е африка, свобода на словото и фауната, тъжно ми става, а и китаеца не идва, трябваше да дойде преди пет минути, дано не ме думнат, че половин заплата ми е в джоба, дано.

СПОДЕЛИ
Историите на skare са за онези, които закъснявайки за концерт, се срамуват да влязат в залата, но и не им се прибира по светло.

БЕЗ КОМЕНТАРИ

КОМЕНТИРАЙ