„Карибски вееечериииии!“ – дъни радиото. Прекалено е далеч за да го напудря със ситен пясък и доволен да се отдам на заслужен отдих. Слънчо ми пече дупето, хавлията е подгизнала от пот и швепс, шегаджии изписват по гърба ми неприлични криптограми с плажно масло докато спя – това е тъй наречената „десетдневна почивка на екзотичен остров“.

Един облак нямат тука! Бях чел преди години една книга за един дето разпръсквал облаците с мисъл. Гледам и оттук е минал, копелето! Ама това е безобразие бе, това никъде го няма! Ни облак, ни дъжд, ни намек от градушка. Ама какво се чудя и аз, така е в Третия свят, това да не ти е Германия или Англия нещо? Не, никак…

За капак, преди минути е свършила и прожекцията в женското кино.  Сега стада неангажирани красавици ще се изнижат покрай мен, което само по себе си е чудесно.  Неприятното е, че пътечката минава не точно пред мен, а някак по диагонал и довечера няма да мирясам от крива шия. И ни да спя, ни на доктор да отида. Тук кой знае какви са им докторите! Сигурно и един прешлен с шамар не могат да изпукат, ръчичките им  слабички, в казарма не са ходили…

Викат ни за обяд.  След това ще гледаме танци, после – пак на плажа.  И така още шест дни.  Не, не шест, пет и половина!


Още несвързани истории

Четвъртък, 12ти

Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите...

Дочети си

Интервю

Скут, какво би ни разказала за себе си?

Дочети си

За счетоводителите

Искам да кажа че аз изобщо не исках да съм различна, даже не мисля че бях, мисля че бях само отвратително злояда, т.е ядях зло, после то излизаше от мен под формата на зеленикав дим и светех в тъмното...

Дочети си

Метежът

Трудокопачите разклатиха клепачи, за да ги отърсят от потта.
Самуил ги заобиколи отдалече.

Дочети си


Privacy Preference Center