„Карибски вееечериииии!“ – дъни радиото. Прекалено е далеч за да го напудря със ситен пясък и доволен да се отдам на заслужен отдих. Слънчо ми пече дупето, хавлията е подгизнала от пот и швепс, шегаджии изписват по гърба ми неприлични криптограми с плажно масло докато спя – това е тъй наречената „десетдневна почивка на екзотичен остров“.

Един облак нямат тука! Бях чел преди години една книга за един дето разпръсквал облаците с мисъл. Гледам и оттук е минал, копелето! Ама това е безобразие бе, това никъде го няма! Ни облак, ни дъжд, ни намек от градушка. Ама какво се чудя и аз, така е в Третия свят, това да не ти е Германия или Англия нещо? Не, никак…

За капак, преди минути е свършила и прожекцията в женското кино.  Сега стада неангажирани красавици ще се изнижат покрай мен, което само по себе си е чудесно.  Неприятното е, че пътечката минава не точно пред мен, а някак по диагонал и довечера няма да мирясам от крива шия. И ни да спя, ни на доктор да отида. Тук кой знае какви са им докторите! Сигурно и един прешлен с шамар не могат да изпукат, ръчичките им  слабички, в казарма не са ходили…

Викат ни за обяд.  След това ще гледаме танци, после – пак на плажа.  И така още шест дни.  Не, не шест, пет и половина!


Още несвързани истории

Белези

Първия си белег получих, когато бях на шест години. Играехме си с едни приятелчета на "добри и лоши", когато нещо като камшик ме удари малко над лявото око...

Дочети си

Нови случаи на домашен скептицизъм

Сутринта се събудих със спомена за някаква караница. Хулия ми се караше за нещо, а аз закривах главата си с възглавницата, за да не я слушам...

Дочети си

Без милост

Животното гледа през мен и си мисли как да ме заобиколи. А аз го гледам право в благите очи и леко клатя ръка, тая дето ми е свободна в момента. Прибирам я в юмрук и му го показвам...

Дочети си

Обяснение на Потопа

- О я стига!
- Няма стига, така е казвам ти.

Дочети си


Privacy Preference Center