Не можех да приема всичко толкова лесно. Втора седмица откак се бях „събудил“ насред кръстовището, вече започвах полека да проговарям местния език. До един източен ресторант ми позволяваха да бъркам в кофите и да вадя пресни остатъци, а вечер ми сервираха цяла порция димяща супа с някакви кълнове и ориз.
Всъщност няма от какво да се оплаквам, не съм сигурен какъв съм бил преди, не мисля че никога не съм говорел местният език и дори не знам къде съм. Вечер става доста студено, и затова спя до отдушниците на метрото, от които лъха топлина.
Всичките ми опити да заговоря местните завършват с дребни монети (понякога банкноти) в ръката ми. Много са състрадателни, но винаги бързат. Знам, че биха ми помогнали, ако знаеха как. Точно като мен.
Приятен летен ден, лежа си на една пейка в парка и гледам необичайната фауна. Деца играят с огромни роботизирани надуваеми животни, в които има нещо смътно и познато.
Вчера си запалих цигара за първи път — не мисля, че съм пушил преди да се случи каквото и да ми се е случило. Днес смятам да опитам пак. Трябва да има някаква полза, щом вече има и машина за пушене на работното място.
Към мен се приближава възрастен мъж със смешни дрехи — предполагам някаква униформа. Може би е полицай. Започва да издава нищо неозначаващи звуци. Опитвам се да му опиша ситуацията си, но само нещо като:
— Амуууууууу — излиза от устата ми. Опитавам пак, този път с цялата си концентрация:
— Амгуу-уууу
Няма полза и от тая работа. След известно време той си уморява и тръгва.
Единственото, което не мога да си обясня са рекламите тук. Всичките са с риби. Големи риби, малки риби, червени и бели, тъжни и весели. Анимирани, живи, говорещи и с блеснали очи. Както и миризмата на познат парфюм, която понякога идва от отдушниците на метрото.
Още несвързани истории
Рожден ден
20.12.2010
Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число.
Ефектът на баракудата
07.09.2009
Когато поредният Малдорор си спре колата пет инча в оградата, на една пеперуда в Бразилия ѝ порастват рога...
Неуязвим
11.01.2011
Бях съвсем млад, когато за първи път ме изпълни онова чувство - че съм по-специален от останалите. Имах ангелско лице и бях най-умният в училището, въпреки, че въобще не учех...