Архитектура на шегата

И какво ли още има да става...

Симо погали с ръка значката с името си и влезе в стаята. 15 години чакаше този ден.

Беше дъждовен петък, тичах по плочките към входа с размахваща се връзка ключове в ръка. Към врата, срещу мен се бе засилил едър силует, който не можах да видя ясно през стената от дъжд...

Една врата имала три ключалки - две истински и една фалшива. Най-горната била истинска.