Цяла сутрин багаж стягам. Почти свърших – тропат отвън.
– Кой е?
Не отговаря. Аз пък отварям, няма да чакам. Насреща ми – снегомолка. Мърмори нещо.
– Басура, бахуца, бау, бау… – ама тихо, едвам мънка.
– Чакай тука! – ѝ казах и влязох да си взема пушката.
Направих си и кафе – да я поизнервя малко. Излязох след малко, с чаша димящо кафе в едната ръка и пушка в другата. Гледам я през мерника:
– Що щеш тука?
– Баур, багава, басуда, сасуда…
– По-високо!
Ако ме нападне – мисля си – ще я залея с кафето, а ако ме наругае – ще я застрелям. Айде да я видя сега!
Снегомолката явно ми прочете мислите, защото се обърна и си тръгна. Отдалечи се в снега, мърморейки. Раираният ѝ гръб беше идеална мишена, но на мен вече не ми се стреляше. И никъде не ми се заминаваше. Излях кафето в снега и дълго гледах в дупката. Багава!


Още несвързани истории

Симо

Симо погали с ръка значката с името си и влезе в стаята. 15 години чакаше този ден.

Дочети си

Чудовището Еее

Миналата седмица следобяд помолих колегата ми да свърши една дребна работа. Той обаче за пореден път започна да се оправдава...

Дочети си

Видове

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми - най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал...

Дочети си


Privacy Preference Center