Цяла сутрин багаж стягам. Почти свърших – тропат отвън.
– Кой е?
Не отговаря. Аз пък отварям, няма да чакам. Насреща ми – снегомолка. Мърмори нещо.
– Басура, бахуца, бау, бау… – ама тихо, едвам мънка.
– Чакай тука! – ѝ казах и влязох да си взема пушката.
Направих си и кафе – да я поизнервя малко. Излязох след малко, с чаша димящо кафе в едната ръка и пушка в другата. Гледам я през мерника:
– Що щеш тука?
– Баур, багава, басуда, сасуда…
– По-високо!
Ако ме нападне – мисля си – ще я залея с кафето, а ако ме наругае – ще я застрелям. Айде да я видя сега!
Снегомолката явно ми прочете мислите, защото се обърна и си тръгна. Отдалечи се в снега, мърморейки. Раираният ѝ гръб беше идеална мишена, но на мен вече не ми се стреляше. И никъде не ми се заминаваше. Излях кафето в снега и дълго гледах в дупката. Багава!


Още несвързани истории

Допустима граница на успиване

Една от големите ми мъки в живота е ставането сутрин за работа. Повярвайте ми, всеки божи ден за мен започва с нечовешко страдание...

Дочети си

В двора

Два камиона спират пред нас, един зад друг. Първият леко изпуфтява след спирането и угасва...

Дочети си

Кашик бърн

Тарльо и Сърцето излязоха от артелната щастливо усмихнати - единият хванал палка шпек и самун селски хляб, а другият щайга с домати. Спогледаха се и се разхилиха...

Дочети си

Ситуации 2

[23:53:20]: Хайде да правим виртуален секс!

Дочети си


Privacy Preference Center