Цяла сутрин багаж стягам. Почти свърших – тропат отвън.
– Кой е?
Не отговаря. Аз пък отварям, няма да чакам. Насреща ми – снегомолка. Мърмори нещо.
– Басура, бахуца, бау, бау… – ама тихо, едвам мънка.
– Чакай тука! – ѝ казах и влязох да си взема пушката.
Направих си и кафе – да я поизнервя малко. Излязох след малко, с чаша димящо кафе в едната ръка и пушка в другата. Гледам я през мерника:
– Що щеш тука?
– Баур, багава, басуда, сасуда…
– По-високо!
Ако ме нападне – мисля си – ще я залея с кафето, а ако ме наругае – ще я застрелям. Айде да я видя сега!
Снегомолката явно ми прочете мислите, защото се обърна и си тръгна. Отдалечи се в снега, мърморейки. Раираният ѝ гръб беше идеална мишена, но на мен вече не ми се стреляше. И никъде не ми се заминаваше. Излях кафето в снега и дълго гледах в дупката. Багава!


Още несвързани истории

Белези

Първия си белег получих, когато бях на шест години. Играехме си с едни приятелчета на "добри и лоши", когато нещо като камшик ме удари малко над лявото око...

Дочети си

Брада

Минах днес на улицата покрай двама, които си говореха с приповдигнат тон. Явно не се бяха виждали от 36 години. Жената тъкмо ахкаше: „Амии, нямаш значи никакви проблеми! Само си брадясал!”

Дочети си

Сладко от звъници

Приготвя се като сладко от друг вид горски ягоди, но с 1/3 по-малко захар и с шепа неслучайни боровинки.

Дочети си

Пътни Препятствия

Докато завъртах ключа в металната врата се замислих за деня, който беше отминал. За островчето сред градския трафик, на което стоях оглеждайки се безизходно за такси...

Дочети си


Privacy Preference Center