Цяла сутрин багаж стягам. Почти свърших – тропат отвън.
– Кой е?
Не отговаря. Аз пък отварям, няма да чакам. Насреща ми – снегомолка. Мърмори нещо.
– Басура, бахуца, бау, бау… – ама тихо, едвам мънка.
– Чакай тука! – ѝ казах и влязох да си взема пушката.
Направих си и кафе – да я поизнервя малко. Излязох след малко, с чаша димящо кафе в едната ръка и пушка в другата. Гледам я през мерника:
– Що щеш тука?
– Баур, багава, басуда, сасуда…
– По-високо!
Ако ме нападне – мисля си – ще я залея с кафето, а ако ме наругае – ще я застрелям. Айде да я видя сега!
Снегомолката явно ми прочете мислите, защото се обърна и си тръгна. Отдалечи се в снега, мърморейки. Раираният ѝ гръб беше идеална мишена, но на мен вече не ми се стреляше. И никъде не ми се заминаваше. Излях кафето в снега и дълго гледах в дупката. Багава!


Още несвързани истории

Брада

Минах днес на улицата покрай двама, които си говореха с приповдигнат тон. Явно не се бяха виждали от 36 години. Жената тъкмо ахкаше: „Амии, нямаш значи никакви проблеми! Само си брадясал!”

Дочети си

Алгоритъмът ми е свиня

- Спрете, спрете... - не разбирах какво става. Преди секунди бях на бюрото си, заровен в ексела, сортиращ клетките на безкраен спредшийт с длъжниците на компанията...

Дочети си

А вашият блок, източен ли е?

Не всеки знае, но блоковете имат нужда от източване през определен период от време...

Дочети си

Разсеяността е вредна

Не можех да приема всичко толкова лесно. Втора седмица откак се бях "събудил" насред кръстовището, вече започвах полека да проговарям местния език. До един източен ресторант ми позволяваха да бъркам...

Дочети си


Privacy Preference Center