Цяла сутрин багаж стягам. Почти свърших – тропат отвън.
– Кой е?
Не отговаря. Аз пък отварям, няма да чакам. Насреща ми – снегомолка. Мърмори нещо.
– Басура, бахуца, бау, бау… – ама тихо, едвам мънка.
– Чакай тука! – ѝ казах и влязох да си взема пушката.
Направих си и кафе – да я поизнервя малко. Излязох след малко, с чаша димящо кафе в едната ръка и пушка в другата. Гледам я през мерника:
– Що щеш тука?
– Баур, багава, басуда, сасуда…
– По-високо!
Ако ме нападне – мисля си – ще я залея с кафето, а ако ме наругае – ще я застрелям. Айде да я видя сега!
Снегомолката явно ми прочете мислите, защото се обърна и си тръгна. Отдалечи се в снега, мърморейки. Раираният ѝ гръб беше идеална мишена, но на мен вече не ми се стреляше. И никъде не ми се заминаваше. Излях кафето в снега и дълго гледах в дупката. Багава!


Още несвързани истории

Градинар и адвокат

- Добър ден!
- Мордор!
- Евентуално.

Дочети си

А вашият блок, източен ли е?

Не всеки знае, но блоковете имат нужда от източване през определен период от време...

Дочети си

В сянката

На края на града, под едно дърво...

Дочети си

или / или

Цепи! Значи, правилата са следните. Тестето е нестандартно и имаш само две бои - бяла и черна. За да спечелиш, трябва да загубиш...

Дочети си


Privacy Preference Center