Дремех блажено в сянката на крилото, когато някой ме дръпна за крачола:
– Моля, нарисувай ми парче сирене!
Каза го на латински, с лек приазовски акцент. Успях само да измънкам:
– Какво?
– Нарисувай ми парче сирене…
Надигнах се да видя кой смее… Беше малко, дружеоко, клъглолико човече, с торта в ръце.
– Майка ти знае ли че си тук?- трябваше ми малко време да се опомня.
– Рано е, мама още не е станала. А и не сме говорили от месеци.
Изправих се, ударих се в крилото и се почесах.
– А какво именно сирене?
– Да отива на тортата, а тя е с бадеми.
– Ясно, значи от твърдите.
Имах време докато заври джезвето и реших да изпълня молбата на странното човече. Извадих скицника и го обърнах на празна страница. Акварел и туш или сухи пастели? Как изобщо се рисува парче сирене?!
– Да ти нарисувам една овца?
– Не, не искам овца. Овците са тъпи. Искам сирене. Днес имам рожден ден и трябва да ми нарисуваш парче сирене. – преглътна. – За подарък!
– Наистина ли имаш рожден ден днес?
– Да! – изпъчи тортата.
– И на колко ставаш? Защо нямаш свещички на тортата?
– На сто и една! Свещите ги изяде прилеп. – в лъжите не го биваше.
– Е, добре! Честит рожден ден! Започвам подаръка.
То седна до мен и ме загледа в ръцете. Първо трябваше да помисля за формата. Сетих се вица за гръка дето бил във Франция – „Мрамор виждали ли сте? Същото, ама мирише и е жълто!“ Да… като къс мрамор. Охра за сенките, осветените части и контура – ванилия. Не знам защо го сложих на зелен фон! Да кажем, паднало е на тревата.
– Готово!
Човечето погледна рисунката ми, завъртя скицника, пак го завъртя, даже го обърна. Нещо май не му харесваше.
– А къде е гаргата, дето го е изпуснала?
– Тя… не се вижда.
– А гнездото на гаргата, с гарджетата? А лисицата? Къде е магазина за сирене? И книжарницата отсреща? Нали оттам продавачката на сирене си купила в обедната почивка книгата, заради която по-късно заминала за Африка?! Защо ги няма?
Потърках очи, после погледнах към джезвето.
– Те са много малки и са в далечината. Тук е само сиренето.
– Но така не се разбира историята!
– Да, именно! Така всеки може да си измисли история. Негова си. Която може да е различна от твоята.
– Ха! така ли? – изненада се човечето. – Виж ти…
Замислено ми поблагодари и си тръгна. Беше красива гледка – балансирайки с тортата в едната ръка и скицника ми – в другата. Чаят тъкмо кипна, сипах си и си обелих сандвич.
Още несвързани истории
Таралеж на кълбо
09.06.2010
Кола е същество нечувствително, носи ултра тясна пола и е цяла глава по-ниска от Алфа. А Алфа е решила да не се поддава на низки страсти и да не избеснява, поне не преди да се качат отново в самолета...
25*
08.02.2010
Рожденият ден започна от рано,
трите катерици приготвиха бялата покривка
и започнаха да сервират...
мляс, мляс 🙂
ЧРД, Жужо! Искаме още поне 100 серии!
101! (жужешки вариант на 1001)!